празнота.

Изпитвам самота. Чиста, лична самота. Сякаш живея без покрив, без душа. Сякаш съм същество без сърце.
Толкова много неща искам да кажа, но не мога. Някаква непоносима буца стои в гърлото ми и ми остава единствено опцията да го напиша. Но не мога. Няма как, защото то няма как да се опише. Чувството си е чувство, не намираш думи никога, които да опишат с точност какво изпитваш.
Като че ли животът е бездна на безсънието. Там правилото е, че не следваш правила. И много точно.
Сънувах праскови без костилка и химикал без капачка. Небе без облачета и слънце без лъчи. Как да издържиш на това, когато то те притиска от всяка възможна страна? И как да му откажеш, когато непрестанно те преследва за още ...

Бо.