1588. приказка за лека нощ.

Толкова те обичам, а ти си толкова глупав.
Такава любов, а твоето е само измама.
Каква лъжа живея аз. Със мен - и ти.
Надявам се на нищо, освен самота.
Това е животът - игра.
Телефонът звъни и никой не вдига.
Така си замина и лятото, и есента.
Когато ти дойде, думите умряха.
Песента престана да се чува от уличният певец.
Странен е този свят огледален.
Замислен освен че вървиш, се смееш.
Усмихваш се като че ли насън.
Хей, остани.
Ще плачем заедно.
И в мъка празна ще се удавим.

******

Ако човекът е сътворен толкова предсказуем, защо сме тук? Защо си ти, и тя, аз..
Усещам как това се изплъзва от шепата ми, просто леко си .. отива. Книгата ми все още стои отворена. Това е последната страница от моят живот. Едва ти показах как започна той, а ти вече не ме слушаш. Интересът ти лесно се губи в мрака. Затова купих свещи. Те така си стоят в прашния шкаф и чакат. Единственият ден, когато ме направи щастлива беше, когато ме докосна с пръсти. Усети кожата ми, устните. Но после .. нищо. Линията прекъсна. Чува се единствено тихо пръщене. Накрая спря.
Стаята е празна. Шкафът също. Свещите са в боклука. Леглото е без чаршафи.
Всичко изпразни с твоята самота, егоизъм и мъст.
Убий ме, че искам, но животът ме принуждава да те намразя. Затова не се връщай. Нека всичко остане така ... чисто и нежно, като капки роса.