last beat.

Изпуснах стъклената
чаша
и животът се строши.

Безбрежна и прекрасна
тя
пред мен стои.

Желанието не угасва
бързо,
а само повече расте.

Един е в мен порока
вечен
от моята любов расте.

--------------------------------

Питат коя съм
откъде ида
и закъде съм.

А мислите ми
редят се тихо
по стълбата на любовта.

Един е живота
една е и смъртта
в ръцете дето бликва.

Ала нищожна си остава
таз моя съдба
отъпкана и крива.

В слънчеви лъчи отпуснат
пред мен мъж стои
и леко прекосява тъмнината.

Не виждам вече и не чувам
заплаха и тъга
от миналото ида
към себе си вървя.

-------------------------------

Път без посока,
живот без мечти
слугиня трепери
сърцето - боли.

Страх и ирония
в спирала вървят
мисли без порив
се блъскат в скали.

Черен гарван
и черна съдба
с пясък в очите
вървя по ръба.

Чист и непорочен
безмилостен и див
човекът е животно
предвещаващо срив.

Бо.