бръмбЪр.

истината е, че животът не е лек като перушинка. истината е, че той те примамва към най-трудните неща, за да ти покаже, че можеш да се справиш.
един ден ще знам, че мога. ще бъда с него. той ще ме прегърне и ще ми каже, че това не е последната ни прегръдка. нататък по пътя отново ще се срещнем, но животът няма да е толкова благоприятен и за двамата. така няма и да се съберем. но каквото и да става и колкото и далеч да е, той винаги ще е до мен. сърцето ми е отделило стаичка в малката си къщичка, само и единствено за него. той не го знае. както не знае и много други неща. някой ден ще разбере, че това съм аз, че това е той самият, и може би ще дойде при мен. някой ден ...
когато телефонът звънне, ще чувам неговият глас. когато на вратата се позвъни и аз отворя, ще виждам него. на улицата ще виждам неговата фигура. на снимките ще виждам неговото лице.
морето и брега ще ми припомнят колко много го обичам. докато той не се сети за мен. звездите ще блещукат заради него, в негова чест, за да разбере, че аз го обичам. слънцето ще грейне, синевата ще станат още по-сини, за да ме намери някъде там из полята на живота.
когато този ден настъпи, аз ще съм напълно сигурна в себе си. ще съм сигурна, че това е всичко, което искам. той, е всичко, което искам.

бо.