тълпата.

съблякох дрехите си,
обноските си,
страховете си.
съблякох присмеха в ушите си,
петната в съзнанието си,
раните си,
тъгата си.
съблякох болката си,
мечтите си,
желанията си.
останах гола.
без нищо.
самотна.
чиста.
не съблякох любовта си,
обаче.
оставих я за себе си.
нека гние дълбоко,
дълбоко в дебрите на съзнанието 
и сърцето ми.
нека на челото ми пише,
че не заслужавам обич.
и нека бъде изписано
с големи, дебели букви.
нищо, че ще ме помислят за егоист.
коя е тя?,
че да пази любовта си 
за себе си.
коя е тя?


и аз тъна в тъмнина
и се чудя от доста време
над този въпрос ..
коя е ТЯ?