"Странник непознат от край далечен ми разказа: Два огромни крака сред пустинята стърчат, изваяни от камък. Във пясъка до тях, напукан и полузарит, лежи на мъж ликът. Усмивката на този лик, надменен и студен, говори, че ваятелят добре е разгадал човека - страстите му и до този ден от камъка надничат - страсти на човек без жал. Все още на пиедестала тез слова личат:
Аз Озимандий съм и цар съм над царете! Делата мои всички със завист погледнете! Но друго нищо няма. Покрай тая развалина огромна голи пясъци мълчат, самотни и безжизнени, се губят във безкрая."
Няма коментари:
Публикуване на коментар