only now.

една звезда
огряваше с цялото си сияние
морската вода
и оставяше следа по нея.
пейката до мантинелата беше свободна,
бавно седнах 
и се загледах в огромната шир пред очите ми.
тъмно е,
и е толкова красиво.
слънчев бряг.
като българският ню йорк.
като мястото на мечтите.
като морски купон.
като големи цици на момиче.
като опиат.
шумен, голям, препълнен, 
хора скачат, говорят,
деца пищят,
раздават листовки,
чува се музика от всяка втора крачка.
около теб -
навалица, барове, дискотеки,
ресторанти, хотели.
живот.
на мислите ми им растат крила
и бързо отлитат навътре в морето.
далеч от целия шум.
тези мои мисли,
в които единствен си ти,
единствени са твоите целувки,
твоите прегръдки,
единствено е твоето докосване 
и ничие друго.
липсваш ми целия.
на парчета.
изпокъсан. 
начупен.
ти.
като онзи ден на терасата,
когато пред морето излях цялата си мъка.
сълзите ми се стичаха
по огряното от жаркото слънце лице,
ридаех безмълвно и самотно.
болката се отнасяше навътре,
а аз я изпращах с думите
никога повече да не се връща при мен.
да останеш само ти,
да сме заедно.
планетата да е наша.
слънцето да е наше.
мечтите да са наши.
животът да е наш.
приказките да са наши.
сънят да е наш.
аз да съм твоя.
гледам през витрини,
парапети,
огледала,
менюта,
погледи,
и не виждам.
виждам само теб.
усещам само твоят мирис.
чувствам само твоето сърце 
как бързо бие.
а морските вълни пригласят бурно
и тежко.
разбиват се в мислите ми.
в главата ми.
къде си ?
далеч.
водя един монолог до себе си.
за да ти кажа колко те обичам,
чрез друго аз.
чрез друга нея.
друга тя.
трудно е да ти опиша,
колко много те обича и тя.