кошмар или историята за едно недоспиване.

нямам нищо против хората - по принцип, като цяло. но когато хората не ме харесват, защо да съм задължена аз да ги харесвам? 
от две седмици не съм се наспивала. през седмицата училище, събота и неделя уроци по рисуване от 10 до 16ч. и сън - през крив макарон. от няколко дни се чувствам като парцал, вчера даже вдигнах температура. а и това време каквото е - ту пече слънце, ту вали дъжд. едно такова - никакво. събота и неделя са две различни групи - аз съм нещо като настройка - ходя и в двата дни. и в двете групи възрастта варира от десети клас до първи курс (неуспешно кандидатстване първи път след 12 клас - и да, една сливенлийка). тази съответна госпожица е най-дразнещото и отчасти надменно същество. другите са... пълни смешници, защото й се кланят като на кученце.
миналата събота беше някакъв ад - бяхме над 20 човека и на господина му изпуши главата, а мен и съботата, и неделята ме боля. в неделя беше по-спокойно.
докъде съм стигнала с портфолиото ли? доникъде. до кривата круша. нищо не съм направила. имам три рисунки от подготовката за УАСГ - и трите незавършени. да не говорим, че едната още е само скица.
в училище се реши за бала, нещата се успокоиха около такъв тип неща. но що става дума за учене - пълна трагедия. една от причините от две седмици да не съм спала повече от 12 часа. вече се чувствам като някое зомби.
не съм си почивала, ходила на парти, или смяла от сърце откакто е започнал целия този кошмар. тегаво ми е. на прага съм да се разболея, от което много ме е страх, защото а) ще изпусна уроци по рисуване и б) това означава, че ще се забавя с потрфолиото, а трябва да съм готова до към края на ноември.
едва започнахме, а аз вече имам нужда от сън, почивка, купон и да бъда сама за известно време.
точка.

п.с. вчера след като се изкъпах, прецених, че е време да се подстрижа и с едно клъцване с ножицата си направих най-бруталистичния бретон. евър.