и все пак, да, чувствам притесненията на всеки средностатистически студент преди да замине да учи в чужбина.
страх номер 1 - и най-голям всъщност, е, че няма да направя приятели. блябля, всички се страхуват, блябля, това е клише, блябля - не ми пука. просто се притеснявам, че ще съм тъп аутсайдер или че никой няма да ме хареса като човек, за да помисли дори да бъде приятел с мен, така че.. да.
страх номер 2 - няма да се справя с курса. архитектурата е нещо голямо, не знам дали имам уменията да съумея да започна и да го завърша на ниво. знам, че е тъпо да имам притеснения и да, слушах вече, че ако го искам наистина не би трябвало да имам точно това притеснение, но ето, искам да я уча, но имам това притеснение и то ме кара да се чудя дали я искам. просто някакво притеснение, че няма да успея, но в никакъв случай няма да ме откаже от специалността. не съм човек, който ще се предаде ако fail-не веднъж-два пъти, но определено съм от хората, които здраво ще се сдухат, преди да им дойде просветлението, че трябва да опитам пак.
страх номер 3 - архитектурата е трудна специалност. една от най-трудните за момичета и тук се стига до номер 2.
страх номер 4 - няма да успея да се оправя сама. не, че не считам себе си за оправна, напротив, но самия факт, че няма да имам познати, камо ли пък семейството ми, ме кара да се чувствам тъпо.
страх номер 5 - няма да успея да купя всичко навреме!
както и да е, исках просто да си излея душата. като мълча по този въпрос, имам чувството, че си изневерявам на специалността с друга специалност и тва ме кара да се чувствам зле.
peace out, пък аз в четвъртък отивам на море, за да си изкъпя ума в солена вода и да се посвестя.:)
п.с. ето къде ще бъда след един месец:
Няма коментари:
Публикуване на коментар