толкова много ме боли.
не знам откъде е дошло това чувство на несигурност,
чувство, че
сякаш те губя с всеки изминал ден,
но се е загнездило в мен
и ме убива.
и всеки ден,
не мога да спра да плача,
за това че не знам дали е истина
или не.
и убеждаващите ти думи
вече не са така убеждаващи.
просто звучат безчувствено и клиширано.
казани, защото трябва,
а не защото искаш.
цялата тази връзка
ми се изплъзва малко по малко,
просто вече не знам какво да направя повече.
а разговорите за това
вече са ти досадни,
и вниманието ти едвам е концентрирано върху мен.
сякаш не го заслужавам.
сякаш нямам значение.
знам, че ме лъжеш,
но е толкова трудно да те пусна.
а дълбоко в себе си,
знам,
ти също,
че вече искаш просто да го направя
и да бъдеш свободен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар