всичко, което премина.

почти един часът след обяд е. аз все още си пия кафето, защото съм се събудила преди не повече от час и половина. първият ден от много време, в който ставам късно и не мисля за работа.
вчера беше последният ми работен ден от едномесечното ми работно пребиваване в петзвезден хотел в Лондон. като камериерка. 
да, да, знам. и на мен ми става смешно, когато се замисля, че уча в Оксфорд, архитектура, а чистя тоалетни за богаташчета, които не могат да си пуснат дори водата след като се изходят (очевидно). 
не ме е срам от това, което върших. нямах достатъчно време за работа, за да си намеря каквото и да е, но по прилично място и в крайна сметка опрях до крайност, до която не съм си и представяла, че ще стигна. всичко, през което минавам, ме учи на нещо, сигурна съм, че времето ми в хотела не е било изцяло напразно и само за пари.
ако трябва да бъда честна, за това бъхтене, парите са си направо мизерни. но както вече споменах, избор нямах. положението беше или започвам в хотела на минимална заплата и се бъхтя дори и краката ми да започнат да кървят, или да стоя в Лондон без работа в продължение на два месеца, гледайки как баща ми се блъска сам.
очевидно, второто въобще не ми хареса като вариант. прецених, че съм достатъчно млада, здрава и силна, за да работя като камериерка, не намирах нищо сложно или трудно в такъв тип работа. и в началото, наистина ми се струваше лесно. докато не измина седмица и половина, всяка сутрин се будих в 6 без 15, с мускулна треска навсякъде по тялото, включително и пръстите на ръцете ми, отивах на работа за 50 минути с всевъзможни транспорти, убивах се от тичане, бърсане, прахосмучене и потене по цял ден, без време за цигара, камо ли за храна, и свършвах в 5ч. в най-добрият случай. което последната седмица направо си беше невъзможно.
независимо от това колко много намразих това, което върша и проклинах всички сили на тази земя, заради които финансово ми се налагаше да продължа да го правя, срещнах отново всякакви хора - българи, румънци, унгарци, французи, литовци, турци, интелектуалци и напротив. 
имах възможността да видя какво се случва зад завесите в един хотел и гледката не е красива, повярвайте ми. грозно ми беше да гледам как момичета на моята възраст или по-малки от мен, са зяразали образованието си или въобще не са започвали такова, за да работят нещо като това full-time. 
но... животът си е техен и изборът също, просто ми се щеше всички тези хора, които бяха прекрасни по техните си свои начини, да ги бях срещнала да кажем в университета или по повод, свързан с образование. 
както и да е. това е животът, пълен е с изненади. никога не спира да ме учудва.

п.с. три дена до германия.:)