искаме палатки, не искаме хотел!

останаха ли девствени плажове - НЕ!
добре, че има млади хора, които държат на това не всичко навсякъде да бъде обсипано с бетон. не знам откъде всички взимат пример за строежи, но не са уцелили шаблона. и все пак баси... парите са всичко. 

пс. сори, че нямам под ръка своя снимка, която да кача.

края.

цяла година ще си спомням за спокойните води на черно море. топлите сутрини на плажа с лек вятър в косите си и красивите вечери, гледайки луната, отразена на морската повърност. 
ако някой ме накара да избирам почивка на планина или море - бих избрала море и след това планина. българското черноморие е прекрасно - с дългите плажове и топлия пясък.
задава се последният първи учебен ден и аз вече нямам търпение.

hi there, sea.

толкова ми се ходи на море.
имам нужда от почивка. ама.. наистина почивка.
моля те, бъди с мен.

тирирам.

ден 2.
жега. жега. жега. едно единствено нещо днес силно силно хвана окото ми, и то беше двойка родители на малко над средна възраст с две малки деца - техни - едното, от които, имаше.. умствени проблеми. всъщност се замислих как тези родители са страшно силни, за да се справят с детето си и в същото време да отглеждат и още едно. трябва да имаш невероятна воля. браво.(:
вечерта седях на една мантинела и просто гледах морето. беше тъмно и страшно, но пък тъмнината го правеше тайнствено и красиво. постоянно се вглеждах в разни двойки - толкова се радвам като видя разни млади двойки, или пък стари хора, които все още се държат за ръце докато се разхождат. пълнят ми сърцето с любов, а и са красива гледка. 
в ушите ми: Д2 - Аз и Ти.(:

морско.

ден 1.
плаж. море. пясък. всичко, за което цяла година съм мислила и е пъдило мислите ми за училище и за каквото и да е било друго. когато пристигнахме, не можах да повярвам, че синевата пред мен е самото море. беше толкова красиво и ... синьо, че се сетих за фифи. постоя в мислите ми известно време, докато се оправях за плажа и докато вървях натам. когато краката ми се заровиха в невероятно горещият пясък, сърцето ми се пръсна от щастие. веднага се съблякох и с гръм и трясък пристъпих към морето. влизах все по-навътре и по-навътре, докато накрая не се потопих. водата беше повече от невероятна - чаено топла, направо не ти се излиза, когато влезеш. докато бях във водата, над мен мина едно ОГРОМНО ято птици и отново си спомних за фифи, за целият фифи и колко бих искала да е с мен, за да ги види. моментът беше изваден като от филм, а аз като че ли общувах с теб чрез телепатия. краят на деня беше изморителен, вървежен, пешеходен, изпълнен с прекрасни залези и несебъри, снимки, море и красота.