както мароко, така и исландия беше нещо невероятно различно за мен и безкрайно красиво. като страна на магията. местните са силно вярващи в легендите си, като например, че малките, разпръснати камъни по един хълм са били всъщност непослушни тролове, които за наказание са били превърнати в камънаци. всичките им митове са суперинтересни, от това, което ни разказа гида. тя беше местна, която докато пътувахме в бусчето от едно място на друго в първите два дена от екскурзията, ни говореше на един микрофон, карайки буса, различни от техните легенди.
не мисля, че особено много хора я слушаха, защото честно казано, повечето ми колеги се държаха като малки, невъзпитани дечица, но аз я слушах - караше ме да се чувствам много уютно, а и е доста приспивно и приятно да пътуваш и някой да ти разказва приказки.
anyway. страната е прекрасна, нямат особено много дървета, мисля, че тези на първата снимка са едни от 50те останали. там е мъх, камъни, серни изпарения, парни бани, студ, вятър и тъмнина. в смисъл, зимата те имат само четири часа дневна светлина, сигурно е депресиращо, въпреки че когато бях там останах с впечатлението, че местните са много усмихнати, мили и приятни хора. не забелязах признаци на депресивни настроение или каквото и да е от този сорт.
тъй като беше архитектурна екскурзия с определена цел изследване на обект, не съм обикаляла безкрайно много из самата страна. интересни неща, които видях, са много тролове и то навсякъде под всякакви форми - малки играчки, значки, големи като на снимката, рекламиращи магазин Вигингът. видях северните сияния два пъти и бяха нещо невероятно. нали знаете как хората по принцип ви казват да, това е нещо велико, но на вас никога не ви се струва велико просто защото не сте го изпитвали. е, същото нещо - в началото бяха много слаби, когато започнахме да ги следим, но след около 30 минути цялото небе над хижата ни в провинцията беше в зелено-жълто-червени оттенъци. и наистина танцуват! движеха се като вълни, беше ... не съм особено сигурна каква дума бих използвала, за да предам силното чувство, което изпитва човек, когато ги види. просто ... усещаш силата на природата. наистина.
ходих на парни бани, по-точно, на джакузи навън. всъщност не е толкова зле, колкото изглежда. единственият момент, в който задникът ти наистина измръзва, е разстоянието между сградата, където се преобличаш и басейнът. иначе веднъж влезеш ли, никакъв проблем, водата по принцип е около 28 градуса. толкова беше топла, че на мен ми падна нокътя на единият пръст на крака, хаха. но пък иначе беше приятно. единственото наистина дискомфортно нещо, през което трябваше ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се мине, за да се влезе в джакузитата, беше че трябваше да се изкъпя предварително в душовете в съблекалните. да, звучи нормално, само че в исландия това се прави ... гол! така че... видях колежките си от втори курс, с които си бях разменяла 100 думи на кръст за последните два месеца, както майка ги е родила - с всички добавени красоти, които идват към това да са голи. не се притеснявам от женското тяло, не се притеснявам и от своето тяло, но шокът в началото е толкова голям, че ти се иска да умреш. веднъж минеш ли първият път, след това всичко е ок. може би това, което ме притесни повече, бяха а) децата, които търчаха голи около голото ми тяло; и б) фактът, че цялото това изполиване преди влизане беше под стриктния контрол на една лелка, която стоеше пред стаята с душовете и гледаше някой да не влезе с бански. проблемът не е къпането и това, че се виждате голи, а че продължавате да се гледате голи докато се къпете, тъй като душовете са поместени в една квадратна стая с плочки и душове и отворени душ-кабини. така че всички жени, които се събличат с теб, после ги виждаш голи. но доколкото разбрах, голотата при исландците е съвсем нормално нещо, така че... +1 за мен!
друго интересно беше, че ядат тези птички, наречени пъфини - с оранжевите, интересни човки. също така, ядат китове, легално. и супермаркетите им отварят чак в 11ч сутринта, но пък иначе се срещат кафета по централната уличка на рейкявик, където може да си намерите събуждащо кафе. а, и също така, когато излизат навън на парти, всички се обличат официално. едната вечер искахме да излезем да пием с колегите и ръководителите в някой клуб, само че никъде не искаха да ни пуснат, защото не следвахме дрескода да си облечен официално, за което никой не беше и подозирал. всички се тътрихме с водонепромокаемите туристически обувки с висока яка, с огромните зимни якета и зимните ски шапки, купени, предполагайки, че времето ще ни ебе майката. което се случи точно два дни от всички седем, които бяхме там. в крайна сметка, тъй като беше 31 октомври - хелоуин, а очевидно там също се празнува, се съгласиха да ни пуснат в един клуб, уж като туристи. което ние всъщност наистина си бяхме, хаха. по-скоро като туристи, идващи от антарктика, отколкото от исландия, но както и да е.
сигурна съм, че има още неща, които са ми направили впечатление, но тъй като пиша поста месеци след самото пътуване, някои неща вече ми се губят. тези са по-запомнящите се.
добавила съм няколко снимки, за обща представа:) enjoy:)
