блъсканица.

Сутрин. Вятърът брули бузите ми. Студено ми е. С Риза и Тениска трудно се живее. Тъкмо излизам от подлеза, който поне за момент ми се оказа топъл на вид, изкачвам стълбите и пред мен, точно по средата на нищото, един пълен контейнер с боклук. И си викам 'Абе, нещо не ми е наред. Така еуфория заради тея боклуци, че вече и кофи ми се привиждат.' Оказах се в грешка. Не е привидение. Беше си истински, мръсен, зелен, пълен с торбички и на земята до него обелка от банан, контейнер за боклук. А преди малко хванах как чистят един негов събрат. Те ме преследват.
Тази вече сънят не ме хвана. Е, за момент. Обаче ме пусна. Детските и комиксите влияят на човечетата доста. Особено ако се прекалява с тях. И с любимия ми РедБул.

Историята на деня е страшно неземна. Представете си едно студио. Една публика. Стоят и мълчат. Ама точно като пънове. Виждате три стола. Дълго бюро. Дони, Мара Отварачката и Фънки са заели местата си. Публиката мълчи. Два купа фотьойлчета. Наседнали хора - може би бъдещите айдъли. И... изведнъж, отникъде, както и се появи още в началото, виждате беззъбият член на трио М.
- Е да, ама не баш. - изкрещява той насред познатата сцена.
А публиката мълчи...
Изведнъж Марийка става. Започна мощно да клати силиконовите Хималаи. Фънки отнякъде засвири на електрическа китара. А Дони започна да се моли. След това да медитира. А публиката мълчеше.
Не им стигна. Не им беше достатъчно явно. Приближават Иван и Андрей. И започват да пеят Кен Лий. Не, не. Оказва се, че е прекалено стар и позабравен хит. Защо ли? Ами публиката ... публиката мълчи.

Къде е публиката? Къде са зрителите?...
Припомнете си Топло. И незабравимите хитове на 1978 година. Направо ми ТОПЛИ душата.

Ще се върнем към началото. И все пак, тъй като сме човеци, тази тъпа и проста нация, и въобще същества без мозък, представящи се за ПРОФЕСЦЕСОРИ, пак няма да открием грешките. .. Защото сме хора.

*Осмислям.*
Бо.

Пс. Към скъпата ми Прея - Къде изчезна усмивката в деня ти, къде е щастието, огледално отразено в лицето ти. Къде ще ме срещнеш и ще ми кажеш 'Здравей.'. Къде ще отидеш и аз ще те спра.