съвсем нещо.

в приказките животът е странен. там винаги някой печели и някой губи. винаги има някой добър и някой лош; има герой има и злодей. и наистина са странни. като малка не обичах приказки. предпочитах да разглеждам картинките и сама да разгадавам какво става. по-късно разбирах, че съм тръгнала в съвсем друга посока. приказките водят до пристрастяване. особено, когато си свикнал да мечтаеш и да си представяш.

десет години след като прочетох последната си приказка, продължавам да мечтая. не намирам това за ужасно, напротив. но да мечтаеш?! .. да мечтаеш всичко да е като в приказка? да мечтаеш все някъде някоя завеса да се вдига и ти да си този герой от онази приказка, която баба ти чете преди много години. да изпитваш тревога, когато нещо лошо се случи, защото вярваш, че ти си злодея. да мразиш живота, заради това, че изпитваш желание за приказка.

по много начини съм намирала истините. по - скоро доста ги търсех. моето търсене беше отчаяно, и всеки път приличаше на някакъв опит да избягам. а наистина имах желание да бягам. въпреки това исках сама да се изправя срещу себе си, най - вече срещу собствените си грешки. те винаги са ми изглеждали толкова големи и толкова ... сложни.

в момента имам приятели. те мислят, че живея на съвсем друго място от Земята. те смятат, че моят живот оприличава филм, в който аз малко или много попадам в главната роля дори без да съм искала. и странно, но чувствам моят живот като моят собствен филм. всяко преживяване, нова сцена. за всеки проблем е нужен нов сценарий. за всяка щастлива нотка се нуждая от нова музика, която да описва щастието.

подобно на приказките, филмът предполага щастлив край. но имам още толкова време. и краят на моят филм никак не ме плаши. чувствам, че ще направя още толкова грешки, за които ще съставя още толкова листи сценарий и след това ще се почувствам отново себе си, отново жива. и ще последват радостните ми дни, тези, през които ще съм нищо повече от момиче. и може би, както приятелите казват, ще си вляза в ролята на малкото, прекрасно момиченце от онзи не толкова зрял, но и не толкова детски филм за възсрастни.

ще хвана микрофона и сама ще изпея песента си. а имам т о л к о в а м н о г о в р е м е .

Бо.