Кога ще спреш
сам да слизаш
от тези студени,
тъмни асансьори?
Купи си бонбони.
Ще ти сгреят душата, както
аз сгрявам мъглата.
Ще пиеш, но
само водата.
Даже мисля,
че ще я искаш от чешмата.
Прелисти книгата
на собственото си съществуване.
Намери грешка.
Вземи гума.
И трий я така,
че до утре
да сме вече трима.
****
В едно портмоне
ще скрия фантазия.
Ще преброя мечти. Спестени.
На път ще преровя
за останали спомени.
Е после ще открия.
Простотата на
собственото си. Съществуване.
***Вчера. Спах със жаба.
Беше топла. С температура.
Когато останах с нея. Станах.
Сложих си шапка
и започнах да я рисувам.
Нея. Болната жаба.
И накрая.
Сама се излекува.
И хвана трамвая.
Този. този до дома.
***
Една панделка не стига.
Алчна съм. Купи ми лист.
Бял. Голям.
Не, не. Нека бъде картон.
Цветен. Зелен.
Подари ми молив.
Ще започна да чертая.
Една мечта.
Несбъдната. Такава.
С ролки на коса
и чехли на крака.
Една мечта.
Но нямам молив.
Не.
Нямам и картон.
Взе си ги обратно.
Егоист.
***
Аз съм тихата ти истина.
Аз съм зеленият ти чорап.
Аз съм най-жестокият ти кошмар.
Аз съм прашната статуетка, ей там.
Аз съм възглавницата ти. Без калъфка.
Аз съм чашата ти. С отрова.
Аз съм твоята измачкана риза.
Аз съм несподелената ти мечта.
Аз съм неоправената ти история.
Аз съм шепотната песен в ума ти.
Аз съм там.
Навсякъде.
И.
Все пак. Ме няма.
А ти. Къде си?
Няма коментари:
Публикуване на коментар