hello.

докато те няма
почиствам миналото ти
с пинсета изваждам косите й
втъкани в килима
избърсвам очите й от огледалото
изпирам ръцете й от дрехите ти
правя го нежно
и бавно
като помен
защото никак не искам
когато се върнеш
отсъствието й да те уплаши.

сонета XXV.

Before I loved you, love, nothing was my own: 
I wavered through the streets, among 
Objects: 
Nothing mattered or had a name: 
The world was made of air, which waited. 

I knew rooms full of ashes, 
Tunnels where the moon lived, 
Rough warehouses that growled 'get lost', 
Questions that insisted in the sand. 

Everything was empty, dead, mute, 
Fallen abandoned, and decayed: 
Inconceivably alien, it all 

Belonged to someone else - to no one: 
Till your beauty and your poverty 
Filled the autumn plentiful with gifts.
-Pablo Neruda.

жак превер.

Червеният кон
По манеж от лъжи
Червеният кон на твойта усмивка
Кръжи
Стоя срещу теб като закован
С камшика на своята истина
И дума не казвам
Твойта усмивка е толкоз правдива
Че моята истина лесно изтрива.

златни обувки.

аз съм самотна капка скреж, 
на един самотен, вледенен клон,
от едно самотно, голо дърво.
под мен са изпопадали в полите ми
всички мои надежди и мечти,
оранжеви и червени.
обагрена съм в цветовете на снега,
на разочарованието и самотата.
стоя сама,
в сивотата на ежедневието си,
заобградена от още мили другари-
съмишленици в това сиво колело
и този тъп кръговрат-
докато той не спре.
намирам себе си
и отново се губя,
а искам да потъна в мислите си 
и да се самозабравя.
да пусна коледните си лампички,
всяка по една моя цветна сълза,
обричайки себе си на обич.

малко вапцаров - вино и любов.

ПРОЩАЛНО

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

*едно от любимите ми стихотворения. и най-красивото от български поет.

лятно-разтушително-изморително-покъртителен период.

Песен
Питаш кой ден сме
Ние сме всичките дни
Мило момиче
Ние сме този живот
Моя обичана
Ние сме влюбени значи живеем
Ние живеем и значи сме влюбени
Какво е животът ние не знаем
Ние за дните направо нехаем
Какво е любов не знаем дори.
-Жак Превер.

сън в съня.

По челото те целувам 

и понеже се сбогувам,

да призная не е лудост -

сънища са мойте дни 

и в това ти не сгреши.

Щом надеждата си тръгне 

нощем и когато съмне,

в мисъл или във представа,

нищо друго не остава.

Виждам или тъй изглежда -

сън в съня е без надежда.

И стоя на този бряг,

сред кипеж на морски ад,

а в ръката ми проблясват 

мънички зрънца от пясък.

Как пълзят, о, как изтичат,

как към дъното те тичат,

додето плача и въздишам,

че пръстите са много слаби 

и не могат да опазят 

зърно единствено дори 

от жестоките вълни.

Виждам, или тъй изглежда -

сън в съня е без надежда.

Едгар Алън По.

чакам те.

Обичай ме сега, 
когато те обичам! 
Когато твоя съм, 
жадувай ме, зови ме! 
Сега простри ръце, 
когато ще дотичам! 
Че утре ще е късно 
и непоправимо.

*Блага Димитрова

watching you. goodnight.

в друго време, на друга планета - 
в далечна галактика
ти живееш с друго момиче.
има ли смисъл на тая земя, 

овехтяла от чакане,

да те обичам...

с други думи говориш ( мене ме

няма вече сред думите )

и се връщаш по други улици.

а вечерите при тебе навярно са

лунни

и хубави.

но е времето друго и момичето

- друго. ти си същият.

( аз те помня от малък още.)

в друго време, на друга планета

- чак в съседната къща.

Лека нощ.

*Калина Ковачева.

някъдеси-769875.

... Защо пък не?- В мечтите няма цензура,
мечтите греят със синкава прозрачност.
Но по-добре е да подгониш вятъра
отколкото да седнеш и да плачеш.

traffic.

"I will distract you.

My lips will distract your ears,

and my breath, your neck."

Daily Haiku on Love by Tyler Knott Gregson .

Vous avez jeté un regard dans ma coeur?

*привлича я на коленете си и я целува.


ти млада си по дух и по години
и от живота си прочела ти
един заглавен лист, за да преминеш
морета от жестокост и мечти.
върви ти без тревога,
надявай се, мечтай - пред теб надежди много.,
зад тебе чист живот блести.
ни своето, ни моето сърце познала,
дойде при мен покорна и добра,
но с чувство на дете, обзето цяло
от някаква игра.
обичам инак аз - аз всичко виждах,
предчувствах, питах се и проумявах -
обичах често, често ненавиждах,
но винаги във скръб живях.
аз исках всичко, после всичко в миг презирах -
защо светът не ме разбира?
защо ли сам не се разбрах?
и тъй узнах, че върху мен тежи проклятие,
и с хладен ум закрих обятия
на земно щастие и страст...
така живеех дълго аз.
и за отровните вълнения
по моя млад порочен път
с едно дълбоко отвращение
аз мисля върху твойта гръд.
не знаех твоята цена, о, аз, нещастен!
но скоро твърдата кора
се свлече от сърцето - свят прекрасен
изгря пред моите очи тъй ясен - 
възкръсна моята добра душа.
(...)


- М. Лермонтов.

някога беше прекрасно.

най-трудно е
да застанеш пред чист бял лист
и да разсъждаваш над себе си.
някак си всичките ти мисли
бързоходни
изведнъж губят посока 
и изчезват от полезрението.
чувствам се така
и когато съм с теб, 
когато единственото нещо,
когато навън вали сняг,
а ние сме сгушени заедно,
е топлотата на твоето присъствие,
усмивката,
погледът, 
очите.


сега ми се присмиваш,
а преди боготвореше смеха ми.
толкова се промени,
ти и любовта ти.


кажи ми,
наистина,
имаше ли любов някога?
или беше някаква илюзия,
създадена, за да ме имаш.


?!.

нещо красиво.

в търсенето си за монолог за актьорското в неделя, случайно попаднах на нещо прекрасно.

Монолог

И все пак ние с тебе сме всъщност непознати.
В света един живеем - във два различни свята.
Ти знаеш мойто име, аз твоето го зная,
но без значение това е, трябва да призная.
По своя път вървя си, ти в своя. В надпревара
понесли на гърба си товар, но два товара.
Уж слънцето едно - Бог мой, за теб - безлично,
тъгата е една, а страдаме различно.
Луната ни огрява - аз тъжна, ти в смирение,
за теб е спътник тя, за мене - вдъхновение.
Дъждът еднакво мокри, еднакво ни наплисква -
аз раждам се в дъжда, ти под чадъра скрит си.
Аз вярвам в любовта, а ти не я признаваш.
Аз искам да летя, а ти ме приземяваш.
Различни сме, нали? Като добро и зло...
Две скитащи души, но все пак сме... едно.

7.8.2002 г.

-- от Светла Стайкова.
 

когато сълзливите филми дотегнат.

като корените на дърво.
като зелени човечета - марсианци.
като книгите в някоя библиотека.
като количките в супермаректа на отсрещната улица.
като бебето, което плаче всяка вечер.
като листите, които изписваш за мен.
като сълзите, които текат по лицето, когато се сетиш.
като смъртта и децата й.
като листата на дърветата в парка.
като чашите в някой бар.
като клавишите на много пиана.
като хората по цялата земя.
като мен.
като теб.
като нея и тях.
като небето.
като слънцето.
като лъчите. 
като облаците.
като зелените тревички в планините.
като снегът на северния полюс.
като житните класове по полята.
като частите на каруца.
като мислите ми в момента.
като пиян човек в такси.
като песен за мен.
като късометражен филм в Одеон.
като учебник по биология.
като оргазмите в момента.
като грахчетата в тенджерата.
като снежинките.
като цветните моливи в чантата на първокласник.
като трошичките, които ядат птичките.
като стихотворение за нас.

крайно време е да спра да го сравнявам. 

няма сравнение.!

на коледа стават чу-деса.

коледно и прощално

това е последният вик.

писък на ужас

и капка любов.

усещаш ли

как зачестено дишам

там, близо до ухото ти.

хващаш ме за ръка

и тръгваме нанякъде.

водиш ме там,

и знам, че ще е хубаво.

вярвам ти,

така е.

искам така да продължи

докато снегът пада.

да сме заедно, тук

и да ме обичаш истински.

блещукат светлини

по витрините на магазина.

отвътре - тъмница,

отвън - тези прекрасни светлинки.

не смея да питам

просто вървя.

минахме покрай господина

с черните очила.

кимнах му леко,

той кимна в знак на поздрав.

отново тишина.

чувам само стъпките в снега.

нашите стъпки.

ето, момчето с вестниците

отново е на ъгъла.

усмихнах му се,

а то ми подаде вестник.

не, благодаря.

нямам време за това.

той кимна в знак на поздрав.

уличните лампи блестят

в тихата, снежна нощ.

малки, студени снежинки

падат по зачервените ми бузи.

дамата с белите ръкавици

е отново в сладкарницата.

обърна се към мен,

и прошепна нещо.

не ви разбирам.

но нямам време за това.

тя кимна в знак на поздрав.

ние пристигнахме,

ти пусна моята ръка.

усетих как тялото ми

се изпълва със студенина.

съжалявам, каза.

тук е мястото. и тук ще ти призная.

започнах да се оглеждам.

стана много студено.

вярваш ли ми, попита.

вярвам ти.

слушаш ли ме.

слушам те.

тогава ето, казвам ти.

спирам дотук. с теб.

с всичко.

погледът ми спря да се рови наоколо.

закова се в теб.

усетих, нещо топло по бузата ми да се стича.

една капка тъга.. излизаше от сърцето ми.

мирис на любов. и пясък.

телефонът иззвъня

и усетих, че си ти.

довърших писмото

и станах много бавно.

не вдигнах слушалката,

а просто стоях и слушах как звъни.

исках да усетя

трепета, че ти звъниш,

че си тук,

че си с мен,

че ме обичаш.

тя.[момичето - жената.]

тя е момиче.

тя е съдба.

тя е твоят ангел.

тя е нищо.

тя е човек.

тя е красива мисъл.

тя е тиха песен.

тя е стих.

тя е кошмар.

тя е звездица.

тя е свобода.

тя е самота.

тя е любовта.

тя е хубава.

тя е постоянна.

тя е неспокойна.

тя е далечна.

тя е оазис.

тя е спомен.

тя е живот.

тя е роса.

тя е приятел.

тя е страстна.

тя е вълнуваща.

тя е чиста.

тя е .. перфектна.

дъждовни дни.II

когато завали

имам нужда да съм тук.

нуждая се от топлота

и подслон за сърцето си.

когато завали

аз пия какао на прозореца.

гледам капките дъжд

и си мисля за теб.

когато завали

стоя под дъжда сама

и плача с глас

за отлетялите дни.

когато завали

мечтите ми се мокрят

и душата ми се топи като восък.

когато завали

мечтая да бъда друга,

а когато си представя другата

просто се страхувам.

когато завали

пада завесата на моята сцена

и хората започват да се разотиват.

когато завали

слушам дъжда и мълча,

за да се опитам да чуя туптене вътре в мен.

когато завали

си представям света по-различен

и по-красив.

когато завали

спирам да мисля за секунди

и опитвам с език от къпките дъждовна вода

по тъжното ми лице.

dream.

вече нямам мечти,

останаха далеч зад мен.

вече нямам усмивки,

зарових ги дълбоко под мен.

вече няма слънце,

да блести и затопля сърцето ми над мен.

вече няма болка,

която да пропива душата.

вече няма сълзи,

няма любов и няма тъга.

няма ги спомените,

които пазих в портфейл.

вече нямам себе си,

защото се разкъсах на хилади парченца красота.

вече ме няма.

забеляза ли?! ..

-----------------------------

аз пея.

пея за себе си.

аз рисувам.

рисувам мечтите си.

аз танцувам.

танцувам с тишината.

аз плача.

плача над гроба си.

аз се смея.

смея се на присъствието ти.

аз ликувам.

ликувам за другите.

аз се ненавиждам.

ненавиждам се заради теб.

аз прося.

прося любов.