ти млада си по дух и по години
и от живота си прочела ти
един заглавен лист, за да преминеш
морета от жестокост и мечти.
върви ти без тревога,
надявай се, мечтай - пред теб надежди много.,
зад тебе чист живот блести.
ни своето, ни моето сърце познала,
дойде при мен покорна и добра,
но с чувство на дете, обзето цяло
от някаква игра.
обичам инак аз - аз всичко виждах,
предчувствах, питах се и проумявах -
обичах често, често ненавиждах,
но винаги във скръб живях.
аз исках всичко, после всичко в миг презирах -
защо светът не ме разбира?
защо ли сам не се разбрах?
и тъй узнах, че върху мен тежи проклятие,
и с хладен ум закрих обятия
на земно щастие и страст...
така живеех дълго аз.
и за отровните вълнения
по моя млад порочен път
с едно дълбоко отвращение
аз мисля върху твойта гръд.
не знаех твоята цена, о, аз, нещастен!
но скоро твърдата кора
се свлече от сърцето - свят прекрасен
изгря пред моите очи тъй ясен -
възкръсна моята добра душа.
(...)
- М. Лермонтов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар