някъде отдалеч .. чувам някакъв звук .

знаеш ли колко много неща мога да изразя само с една - единствена усмивка? знаеш ли? не знаеш.
ако поне за момент почувстваш как бие сърцето ми, наподобяващо ритъм на латинотанц, би разбрал. не е ли достатъчно? има още тогава. специално за теб.
при всяко докосване със света аз трепвам. малките къси косъмчета по ръцете ми потрепват. знаеш ли, заставала съм на ръба на скала. толкова близо до истинското, до недосегаемото. безбрежната морска синева пред мен изпълваше очите и сърцето ми по невероятен начин. зениците ми бяха отворени широко. вятърът полъхваше косите ми. и изведнъж нещо неочаквано ме изненада. тази малка капчица, толкова неземно чиста, се търкулна по студените ми бузи. след това вятърът ми я отне. а морето бясно се разбиваше в назъбените скали под мен и неодобрително стенеше.
аз чувах мъката му и ми беше толкова близка. толкова позната.
не знаеш. а ти кой си всъщност? познаваш ли ме? а аз познавам ли те?


не знаеш.