пристан.

толкова сме потънали в себе си, 
че не забелязваме скоростта на живота,
който не чака.
облечени сме в любов,
но под палтото е студено.
сърцата ни са кухи кутии,
в които събираме
празни въздишки 
и изпити надежди.

i see myself.

умрях и се съживих,
за три четвърти 
от секундата.

a momentary glimpse.

бавно запалих цигара. наоколо - тишина и мрак. чувствах как покоят ме обгръща изцяло. дръпнах си веднъж. слушах как гори цигарата - звук, от който едновременно ми се повдигаше и който обичах да чувам. 
телефонът ми иззвъня. беше ти. обърнах се и зад мен погледнах портрета ти на стената. вгледах се внимателно - прекрасен и спокоен. вдъхваше ми кураж.
можех да се закълна, че чувам тиктакането на въображаем часовник, местенето на стрелките. влудяваше ме. нарушаваше покоя. 
нервно дръпнах втори път, трети .. 
как да говоря, когато красивите ти очи ме изпиват? как да те слушам, когато нежно галиш косата ми, а тихият допир на дланта ти с кичурите ми коса ме приспива?
навярно полудявам. не, невъзможно. хората казват : 'това е мания.', аз казвам, че това е любов. 
бих предпочела да ме притискаш силно до себе си, отколкото да стоя сама в тази тъжна, малка стая, вгледана в портрета ти. бих предпочела да целувам късно вечер клоните на дърво, под което седиш ти, и да усещам мириса на дървесна кора, отколкото на цигарата в ръката ми. бих предпочела ти да си пред мен от плът и кръв, отколкото да съцерцавам образа ти на парче платно ...

снимка:L E W I S. 

някъде отдалеч .. чувам някакъв звук .

знаеш ли колко много неща мога да изразя само с една - единствена усмивка? знаеш ли? не знаеш.
ако поне за момент почувстваш как бие сърцето ми, наподобяващо ритъм на латинотанц, би разбрал. не е ли достатъчно? има още тогава. специално за теб.
при всяко докосване със света аз трепвам. малките къси косъмчета по ръцете ми потрепват. знаеш ли, заставала съм на ръба на скала. толкова близо до истинското, до недосегаемото. безбрежната морска синева пред мен изпълваше очите и сърцето ми по невероятен начин. зениците ми бяха отворени широко. вятърът полъхваше косите ми. и изведнъж нещо неочаквано ме изненада. тази малка капчица, толкова неземно чиста, се търкулна по студените ми бузи. след това вятърът ми я отне. а морето бясно се разбиваше в назъбените скали под мен и неодобрително стенеше.
аз чувах мъката му и ми беше толкова близка. толкова позната.
не знаеш. а ти кой си всъщност? познаваш ли ме? а аз познавам ли те?


не знаеш.

приказка за всичко.

моят прекрасен утешител и приятел - кали, ми измисли приказка, за да не мисля за .. него. в моменти като този чувствам, че тя е част от мен.(:



[21:13:26] kali: Jivqlo vednuj edno nezemno charovno  momiche.bila s rusa ,leko spletena kosa i vinagi se oblichala v zeleno
[21:13:31] kali: tq jiveela ne selo
[21:13:38] kali: na edna ogromna polqna
[21:13:46] kali: i vseki den
[21:13:51] kali: tq se razhojdala po tazi polqna
[21:14:12] kali: usestala dopira na ne-okosenata treva po
[21:14:15] kali: prystzite si
[21:14:25] kali: luchite na sluntzeto
[21:14:32] kali: i uhaela vinagi svejo
[21:14:39] kali: mnogo mnogo svejo
[21:14:47] kali: tq mnogo obichala sled kato se razhodi po polqnata
[21:14:54] kali: da sedne pod edna golqma golqma vishna
[21:14:57] kali: rozova
[21:15:05] kali: a v tozi den
[21:15:12] kali: bilo velikolepna prolet
[21:15:20] kali: i vishnata tukmo bila napupila
[21:15:23] kali: rozovi prekrasni pupki
[21:15:32] kali: i momicheto sus zelena roklq
[21:15:33] kali: do kolenete
[21:15:36] kali: rusa dulga kosa
[21:15:44] kali: koqto mnogo priqtno vurzana na plitki
[21:15:47] kali: padala po ramenete i
[21:15:52] kali: sednala pod sqnkata i
[21:16:05] kali: momicheto bilo naistina mnogo krasivo
[21:16:12] kali: no nikoi ne q razbiral
[21:16:19] kali: zashtoto
[21:16:22] kali: tq ne mojela da govori
[21:16:29] kali: ne znaela ezika na gluhonemite
[21:16:31] kali: vinagi mulchala
[21:16:37] kali: nikoi ne znael dali chuva
[21:16:46] kali: momicheto legnala pod vishnata
[21:16:51] kali: i zadrqmalo
[21:17:02] kali: dremelo dremelo
[21:17:05] kali: uneslo se i zaspalo
[21:17:24] kali: i sunuvala edna jaba
[21:17:31] kali: golemichka taka baq ohranena jaba
[21:17:36] kali: koqto i govorila neshtoo
[21:17:45] kali: no sled kato se subudila ,tq zabravila sunq si
[21:17:51] kali: i mnogo mnogo iskala da si go psomni
[21:17:57] kali: koni vnikvai v sudurjanieto
[21:18:04] BlueberryMe.(:*: чета те,..
[21:18:06] kali: useshtai proletniq poluh na slunchogled
[21:18:10] kali: po litzeto si
[21:18:12] kali: i pomirishi vishnata
[21:18:13] BlueberryMe.(:*: аз обичам
[21:18:15] BlueberryMe.(:*: слънчогледчетаа.
[21:18:18] BlueberryMe.(:*: (sun)
[21:18:23] BlueberryMe.(:*: и?
[21:18:26] kali: da
[21:18:29] kali: ii
[21:18:35] kali: tova momiche mnogo iskalo da si spomni sunq si
[21:18:42] kali: i otkusnala edna rozova vishnena pupka
[21:18:47] kali: i q slojila v pazvata si
[21:18:54] kali: otishlo do rekichkata
[21:18:56] kali: porazhodila se
[21:19:02] kali: no veche se svecherqvalo
[21:19:14] kali: i ot gorata se chuvalo voi na vultzi
[21:19:21] kali: izvednuj ot hrastite
[21:19:25] kali: do rekichkata
[21:19:30] kali: i ot trustikata se poqvili dve jabi
[21:19:35] kali: edna po golqma i edna po malka
[21:19:40] kali: tq vednaga si spomnila sunq si
[21:19:42] kali: i gi posledvala
[21:19:43] kali: v rekata
[21:19:52] kali: te sqkak q vodeli kum neshto
[21:19:58] kali: tq gi sledvala
[21:20:07] kali: no rekatazapochnala da stava vse po dulboka i po dulboka
[21:20:17] kali: momicheto nagazvalo vse poveche i poveche
[21:20:28] kali: a jabkite vse po burzo i po burzo pluvali
[21:20:34] kali: no tq gi nastigala
[21:20:45] kali: lunata izgrqla v nai visokata si tochka
[21:20:47] kali: pochti
[21:20:53] kali: bilo toplo
[21:20:56] kali: duhalo svej briz
[21:21:06] kali: trustikata se pomrudvala ot
[21:21:08] kali: vqtura
[21:21:10] kali: i tq pluvala
[21:21:16] kali: pluvala zaedno s jabkite
[21:21:20] kali: KRAI

чувството на самота изчезна. и се появи ти. ... с прокъсани ботуши в студеният сняг.

прикрий ме , ..
прикрий изневерите ми. защото те обичам.

 и въпреки че рядко ми вярваш и рядко ме слушаш.. 
когато главно гледаш очите ми и устните ми, докато говоря. и всичките онези жестове с ръце, без които не мога ..

знам, че е така. и ти се доверявам.
заведи ме там, където никой няма да ни намери. ще бъдем заедно, сами. 
ще те обичам.. както никой досега. 
ще прокарваш нежно пръсти през чупливите ми кестеняви коси. ще лежим под слънчевите лъчи на небесните поля и ще мълчим. 
                                             ще слушаме тишината. на полето. и тревичката около нас.

не ни трябват думите. 
не ни трябват хората.
не ни трябва луксът живот.


трябваме си само ние. двамата.
     



          и нищо друго.
а мисля, че е достатъчно.
 

Merry Christmas.! To you .

Умирам за теб. Нещо в теб ме привлича толкова много. Магнетичен си. Особено усмивката ти, да, тя. Гласът ти - нежен и успокояващ. Искам да те имам. Сега и завинаги. 
И тъй като е Коледа, искам да съм с теб и в прегръдките ти точно тук. Да ти шептя колко много те обичам на ухо, докато налюдаваме как снега тихо пада на парцали. 
Искам те.

-
Весела Коледа на всички. Коледа е времето, когато обичта пълни сърцето и на най-коравосърдечния човек. Насладете й се докрай, тъй като е веднъж в годината. Пожелавам много усмивки и щастие, специално слънчеви дни за времето с любимите хора, когато се постопли. И не само тогава.(;






                 Ще се престраша да ти кажа, че те обичам. 
                      Най-вече, защото го чувствам.!

its christmas. and on christmas people tell the truth.

Обичам да надничам назад във времето. Да се подсигурявам, че всичките ми спомени са там. Че се пазят.
Понякога преглеждам детайлно всяка секунда от някой момент. Всяка прашинка около мен. Всеки малък елемент. Докато не се уверя, че съм взела правилно решение. Или че съм направила огромна грешка. Въпреки всичщо не се ядосвам на себе си. 
Знам, че това е животът ми. Той се гради от миговете на спъване и падане, и миговете на щастие и радост. 
Случвало се е да дълбая толкова навътре в себе си, в миналото си. В животът ми. Страдала съм. Изпитвала съм болка. Плакала съм. 
Почувствала съм всичко, което би трябвало да чувства човек за целият си живот. И не бих посмяла да съжалявам. Това са отмерени секунди от самата мен. И са скъпоценни мои камъчета, от безкрайният ми океан. Там потъвам. И изплувам обратно. Там дишам. И издишам бавно. Там живея. И преживявам.
Съдбата ми да съпоставям всички страни на съществото, което представлявам, е най-прекрасното нещо, което би могло да ми бъде дарено някога. От някого. 
Любовта, която изпитвам към определени хора и предмети е толкова чиста. Но и толкова скрита. Спирам времето, за да се насладя изцяло на това, което виждам и чувствам. Което е пред мен и може да бъде докоснато. Изживявам го.

             Моментът ме сгравя. Стопля ме. 
    
  И се чувствам уютно.

 

страхове.

- Искам да знаеш, че ще съм вечно твоя. 
- Как да съм сигурен !?
- Заслушай се в сърцето си ... Мисля, че ще чуеш виковете ми, когато имам нужда от твоята топла прегръдка.
- Само?
- Така си мисля. Не искам да звучи егоистично ...
- ... но така прозвуча.
- Недей.
- Обичам те.
- Престани. Правиш го всеки път, когато видиш и усетиш, че се чувствам добре. Разваляш всичко - разваляш вечерта, разваляш небето и звездите, разваляш моята приказка.
- Ето. Отговорът си беше даден от теб самата.
- Не разбирам.
- Защо винаги трябва да става въпрос само и единствено за теб? Къде съм аз в твоите планове, освен когато имаш нужда от мен? Къде е желанието да ме видиш? 
- Тук е. Така е, прости ми. Никога не съм искала да те нараня.
- Но го правиш. Спри. Остави ме. Искам да си вървя. 
- Ще се почувстваш ли по-добре, когато си тръгнеш? Когато ме оставиш зад гърба си - мен и моята любов?
- 'Твоята любов'?! Няма нищо такова в теб. Или поне към мен. И никога не е имало. Представи си всичко, което сме били заедно и след това си представи това, което ще бъдем, когато вече не сме заедно... Усещаш ли някаква разлика?
- Мисля, че да.
- Мислиш, че не. Няма разлика. Няма.!
Тръгна. Отиде си. Завинаги. 
Остави ме. 
               Какви са тези глупости? По дяволите.


Чувствам се като в сериала Забранена любов. Без ... забранената любов.
             
    А той наистина се оказа прав. Когато си тръгна не изпитах болка. Когато легнах сама в леглото - не усетих отсъствието му. Когато миех зъбите си на следващата сутрин - дори не забелязах, че пастата е все същата. Когато закусих - дори да го нямаше, изядох цялата кутия мюсли. И не от болка или тъга, не. 


           Бях щастлива и свободна. И се чувствах добре.

писмо до никой. [или писмото, което никога няма да получи.]

здравей.
и главно съжалявам, че ме нямаше. не бях до теб тези дни, но мисленно се пренасях там, където си ти и хващах ръката ти, за да почувстваш моята подкрепа и любов. знаеш, че си в мислите ми, необикновен както винаги. всеки един ден е изпълнен с желание да те чуя. да те видя. и двамата знаем, че няма да стане .. поне не скоро. въпреки това, обичам те. може и да не го знаеш, прочети го. излиза от устата ми и тихо се пренася при теб. чуй ме, . липсваш ми. толкова много, липсват ми думите ти, очите ти. липсваш ми ти. вече настъпва зима. знаеш колко мразя зимата. иска ми се да поседна на покрива и да чакам. ще чакам да ми пратиш някоя лястовичка. някой знак, че ме чуваш, че знаеш, че мисля за теб. сигурна съм, че чувстваш любовта ми. вярвам го, защото е толкова силна, толкова истинска, толкова нежна и невинна... младежката любов. запустяват улиците. някой ден ще останат пусти завинаги. така ще стане и в моето сърце. но ще има едно място, едно топло и уютно място, където ще можеш да се връщаш винаги и да се чувстваш обичан. има дни, когато се страхувам да не ме забравиш. ала вярата ми се вързвъща отново. не съм те предала. 
обичам те.

i feel.

I turned to catch a pretty fly, but when i turned i saw mylself. I looked at my other me just as there was a mirror in front of me. I thought:’ Is that really me? But i dont know that person.’ I saw a complete stranger. There are faces i let people see. I let them talk to these faces, and the faces react and talk back by themselves. On the other side, i find it hard to show my only me, the one you never saw, the one you never talked to… The one you never imagined i could have. It just lies inside of me, looking helpless and lonely. Like an individual with both soul and heart.
There are times we talk. And the things we discuss are mostly about life. The topics are ususally stupid but sadly, true. We argue, we fight. Then we say nothing and the silence keeps until we have a row again. It pisses me most of the time but i cant without it. It is a part of me and i, as another person, am part of it too. We cant stand each other and at the same time cant carry on without each other.
This part of me is only for myself. It knows me better than anyone on the planet, even more than i know myself. Loves me, hates me, calms me, stresses me. But always is there. I keep it for myself. It sounds selfish, but its not.
There are things people dont see. And most of the time, these are the things that make you a better person.
bo.

we're supposed to die.

I watch people walk. I watch as they talk between each other. I see their faces, their reactions, their responses.
Life is what it seems. It just gives us a track to walk down. And then watches us getting through.
I love letting myself go. I feel i burn inside and the pain just goes away by itself. Its amazing in what way music influences on me..
I feel like i fly high, high above in the blue sky … I touch the fluffy clouds. I feel weightless. I smile.

And then i fall asleep again …

Bo.

dreams that wont come true.

сънищата са странни неща. хем сънуваш едно, хем ти се случва друго.
сънувах как се женя за друг. чувствах толкова дълбоко как не искам да го правя. най-после, когато намерих подходяща рокля, тръгнах към помещението за венчавка. там го видях. не беше сам, а стаята приличаше повече на класна, отколкото на църква. още бях в булчинска рокля. погледнах го, той мен също с такова учудване и радост в очите. при което аз побягнах. имаше камъни. тичах бързо, но се спънах. той падна до мен на камъните. след това ме целуна. тук не си спомням ясно.
на следващата сцена в ума ми вече не съм в булчинска рокля, а той ме кани да се возя в неговата лимузина. когато влизам и сядам, казвам, че не съм свикнала на лукс така, както той е. виждам баща му. говорят си. нищо особено, общи приказки. после не помня добре.
лимузината беше претъпкана с хора, които не познавах. повече заприличваше на натъпкан трамвай, отколкото на лимузина. нещо ставаше и го карах да спре, за да сляза. тъкмо когато започвах да вървя по улицата, срещнах стара приятелка, с която жестоко се скарахме в реалният живот. тя ме прегърна, аз нея също. след това заплаках и й казах, че съжалявам. отвърна ми със същото. каза, че всичко е било една грешка. спомените ми се губят до този момент.
помня църквата. един дълъг коридор с дрехи от дясната страна. избирах си дреха. може би съм търсела булчинска рокля, но си спомням, че харесах нещо отвратително грозно. след това го смених. помня майка ми как препира да се оправям по-бързо, защото гостите ме чакали твърде дълго. баба ми също беше там.
накрая всичко ми се губи.
но всичко, което почувствах в този сън, беше реално и толкова действително. а как ми се искаше да беше истина ...

бо.