следколедно.

измежду опакованията и разопакованията, и куфарите и чантите и местенето в друга къща, загубих някъде празничния си детски дух.
празнувайки първите си коледни празници във Великобритания, семейството ми вече започва да се нагажда на каквото има тук, а аз бавно, но сигурно усещам колко бързо пораствам. усещам го най-вече в забравянето за традицията ни да отваряме подаръците на бъдни вечер, започнала именно заради детската ми невъзможност да чакам до коледната вечер да ги отворя.
пораствам.
с Д. говорим за сериозни неща, пролет и пръстени, уж нашега и с насмешка, в главите ни не се смее нито единият от нас. никой не знае как да подходи към създалата се ситуация.
от друга страна, нова нова, но всяка година едно и също - аз си повтарям, че трябва да се стягам, защото пак нещо съм си наумила. в коледната вечер аз стоях будна, за да мисля отново и да издялквам детайли от плана ми магистър архитектура и едри капки пот избиваха от всякакви места поради липса на решение - къде, как. финанси?

междувременно аз съм тук, семейството ми е тук,
той е тук, е, почти,
приятелите ми са, почти, тук,
и аз съм щастлива. 
дишам спокойно, играем на филми, смеем се,
и въпреки далеч от баба и дядо, 
от леля и чичо,
от братовчеди и останали далечни и близки клони от клана ни,
искрено се забавляваме, така, като възрастни,
пием бирички и си говорим.

а пък аз свиквам ли да бъда възрастен?
отговарям си: аз винаги съм била.

happiness is rare but it feels so good.

радвам се на хората, които намерих в живота си напоследък. правят ме безкрайно щастлива. 

------------------------
пс. преместих постовете за архитектурата в отделен блог, за да разделя двете неща - personal and academic.:)

the night sky falls onto me.

един прекрасен месец мина.
изпълних го с усмивките на колегите си от работата, със закачки, разговори, откровения, болките на разни хора и много, много работа. толкова много, че даже си подух коляното за мой късмет.
приключих работа на последния ден от юли, с една целодневна смяна както си трябва. изпратиха ме топло и приятелски, така, както не видях да изпращат никой друг от шестте ни колеги, които напуснаха преди това. стана ми много приятно. надявам се, че тези хора ще останат в живота ми. ако е писано.
сега е време да почина, въпреки че май ще се наложи да се прибера в англия една идея по-рано от планираното. това далеч няма да ми попречи да видя цялата рода и да си отделя една скромна седмица за бясно море. 
днес е трети, а на трети започва петото издание на софия диша. доколкото прочетох темата ще е еко настроена, което е супер, защото аз съм много на ти с екологичния начин на живот. нали към такъв вид архитектура се стремя, все пак.:)
направих едно кратко пътуване до австрия, за да изпратя леля си по новият път на брака. прекарах си невероятно, но мисля, че това беше просто от самата атмосфера, в която се намирах. мястото беше райско. бяхме до езеро, казва се traunsee, където сякаш времето просто е спряло. има планини, има вода, има малки, уютни, наредени верижно градчета-селца и гостоприемни, топли хора. 
сега ако успея финансово, ноември месец съм в синсинати, охайо, сащ, за да изпратя и братовчед си по неговият споделен със сузи път. много се надявам, fingers crossed да успея.
не ми се прибира в англия, там е такава скука. тук имам всичко и всички, и най-хубавото - чувствам се щастлива и добре. но няма как, ще завърша там след още две години и ще му мисля.:)

разни хора, разни житейски уроци.

в българия съм вече втори месец. не мога да бъда по-щастлива от това, че съм у дома. да се радвам на удобството да звънна на татко да ме вземе от някъде с колата, да се прибера и мама да е сготвила нещо вкусно, да ги виждам всеки ден и тихо да им се радвам, да усещам мириса на липи по улиците, да усещам дупките по асфалта, да виждам толкова много пушещи хора по улиците. даже и тъпканиците в градския транспорт ми липсваха и честно, не ми пречат.
знам, че никога няма да усетя това чувство отново. защото усещам щастието от това да има много любов около себе си, която ми помага и аз да предавам любов. независимо дали вали, дали е слънце, дали съм се събудила с гъза нагоре или просто ми е дошъл цикъла, пак се чувствам добре.
на работа съм от месец и +/- 2 седмици. работата в магазина е нещо уникално. никога не съм си представяла, че освен да ходя в моловете да харча пари, мога да видя и другата страна на монетата и да работя там. радвам се, че имах тази възможност. запознах се с много хора, запознах се с работен режим на живот, запознах се и с отговорностите, които носи една работа. всичко там ме научи на нещо - малко или не, ще го помня за цял живот. научих се да бъда по-организирана и по-отговорна, и независимо, че работя нещо, което не е свързано със специалността ми и следователно се очаква, че няма да давам всичко от себе си, аз все пак го правя. първа работа или не - това няма значение, ако го правиш с желание. продължавам да бъда на принципа, че ако постоянно предизвиквам себе си, мога да постигна много.
и го правя. 
там се срещнах с различни хора, които откриха за мен живота си, споделяха ми неща. научиха ме, че за да бъдеш част от живота, трябва да се откриеш към него и съм им благодарна за този урок. изпитах го и знам, че е така. разбира се, както винаги, бях свидетел и жертва на разочароващи хора, но този път не позволих това да ме сломи както по принцип обичам да правя. радвам се много. 
благодаря на всички тези хора, че ми позволиха да бъда част от живота им. :)

симфонии.

вече започвам да се губя в това време.
превръщам се бавно в цигарен дим. 
харесвам града, в който живея в момента - стар и меланхоличен. много по-за предпочитане от лондон, да кажем. но много често ... просто не зная защо съм тук.
вярно е, че не съм дошла тук, за да бъда щастлива. дойдох тук, за да уча. 
не е задължително архитектурата да ме прави щастлива, независимо дали харесвам това, което уча или не. отговорът е да, харесвам. но когато си толкова самотен, колкото съм аз. когато имаш нещо като аура, която кара хората да се отдръпват от теб при по-нататъшен контакт. когато няма нито колега, нито приятел, нито семейство около теб и разходките ти най-често са със теб самата. и най-страшното - когато ти харесва.
напоследък, признавам си, аз сама избягвам контакт с други хора. от петък до понеделник не си излязох от стаята. не се чувствах като затворник, по-скоро като човек, който предпочита собствената си компания пред това да слуша глупости. 
no offence.
трудно ми е да кажа дали е егоистично да се оплаквам, че се чувствам самотна, при положение, че в голяма част, вината си е лично моя. но началото далеч не беше моя вина. просто всички се отдръпнаха.
а и аз явно имам навика да имам приятелства и в един момент просто ... да изчезна. вътрешно предполагам, че това би било като някакъв вид тест, за да видя кой ще ме последва. досега единствено приятелят ми е разбивал тази стена.
никой друг.
вечер не мога да спя. пускам си класическа музика и плача, гледайки закачените снимки на стената ми на стари приятели и моменти. и всичко така ми липсва. липсва ми и колко щастлива бях в българия, независимо какво ми се случваше. там винаги имаше нещо, което да ме вдъхновява и да се чувствам жива. 
мислих, че тук, в оксфорд, ще започна на чисто. че това е нов шанс да започна отначало след като последната година в българия беше малко по-самотна и с повече проблеми с приятелите. казах си, че трябва да се възползвам, че трябва да се променя поне малко, за да си намеря приятели, да имам поне един близък приятел и да не усещам липсата на българия толкова много в сърцето си.
през изминалата година пропилях този шанс.
сега имам нужда от друго място, на което да се опитам да започна отначало. и ще направя всичко по силите си да го намеря.

пътуване - част 1.

мисля, че има красота във всичко около нас. понякога обаче е по-трудно да я забележим или да я усетим от други моменти, просто защото е затрупана под много мръсотия и прах.
чичо Тони, от магазинчето до старото ми училище, почина. една от най-тъжните новини. той ни беше толкова близък на всички, че даже ми беше и на бала. в ресторанта. специален куверт за Тонката! беше на баловете на нас и на всички випуски преди нас за последните 17 години. и изведнъж - пуф! влизаш във фейсбук след суперизморителен ден и виждаш, че този прекрасен човек вече го няма. ей така. толкова ми е странно как хората си отиват просто ей така... кара ме да се чувствам тъжна, че и аз така ще си отида.

----------------------------------------------------------------------
един уикенд в Глазгоу.
пепи принадлежи на този град. докато вървим към пъба, аз леко си заглаждам новата пола с флорални елементи, мисля си за онези адски тъпи българи, с които загубих два часа от живота си в слушане на тъпни. прибирам си косата зад ухото и поглеждам към пешо, който мълчаливо ходи до мен. на фона на урбанистичната картина на централната улица на глазгоу зад себе си, просто не мога да не забележа, че той просто се вписва. някак си направо се смесва с нея и стават едно цяло. не, не като камуфлаж. като нещо по-силно. като нещо, към което принадлежиш.
като цяло съботата беше хубав ден. валя, докато се разхождахме в началото, но после спря. огледах центъра, видях типичните мъже в килти, бях в типичен шотландски пъб, слушах уличните рандом музиканти. видях онзи пич, който се раздава на саксофон, за който пепи ми беше обяснявал. абе въобще - каквото можах, попих от града. разбира се, без да искам, но явно не и така за вселената, попаднах в галерията за архитектурата на шотландския архитект Макинтош, който е проектирал и Училището по изкуства там. невероятни неща. бях толкова вдъхновена.
на прибиране, въпреки пътуването ми цял ден до Лондон, в автобуса към Оксфорд бях окрилена от идеи за индивидуалния ми проект по дизайн. бях адски нетърпелива да ги споделя на ръководителя си, защото имах чувството, че благодарение на това пътуване, съм натрупала два пъти повече познание за архитектурата и функциите й, от което и да е висене в Гугъл в библиотеката.
и съдбата изведнъж ме срещна, присмя ми се и ми каза: о, не, не толкова бързо, млада, вдъхновена студентке по архитектура. в тази специалност нещата далеч няма да се случат толкова лесно за теб, колкото ти се иска.
и БАМ! днес на срещата с ръководителя ми споделих гениалната си идея и ей така, той не я хареса. не можех да повярвам на ушите си. той не я хареса. НЕ Я ХАРЕСА. не е достатъчно реалистична, не е стабилна идея, трябва да успееш да убедиш изпитващите на изпита. 
майната им! идеята ми беше страхотна. исках това да бъде място за хора като мен. хора, които обичат да пътуват. това щеше да бъде място, в което те щяха да имат възможността да обменят опит, снимки, преживявания и вкусове. но не. 
не се вписва в района, където ти е обекта. не може.
еми кур за яката идея. и аман от еднакви ръководители.
пък.

24 май.

честит празник на всички! 
и честит бал на надето! ще й пожелаем много усмивки, щастие, да жъне само успехи занапред, защото вече поема по своя път и само хубави неща да се случват.:) ето, че и времето я уважи, сега вече ще мога да си сложа токчетата и рокля както си бях намислила. с надето изпращаме предпоследния завършил. другата година съм аз и оттам нататък - само с хубавите новини трябва да започваме.:))
хубав ден, хора.

friends?

толкова много обичам да се раздавам за приятелите си, за познатите си, за семейството, за близките. 
но има моменти, когато усещам, че докато давам, не получавам нищо в размяна.
и това продължава, и продължава... 
защо когато аз съм тук, до теб, и съм била до теб в най-трудните ти моменти, не съм те оставяла нито за миг през четирите години, които се познаваме, ти решаваш да предпочетеш човек, който познаваш от една година ...
нищо, suck it. продължавам напред. станалото - станало. всеки войник пада, става и продължава, аз не съм изключение. 
дано никога не видиш този пост. всъщност, няма как да го видиш.. ти никога не си се интересувала какви са интересите ми извън училище.

stay cool.

колкото и да не ми се вярваше, графити феста беше повече от затъпял тази година. 
първото, което куцаше, бяха ска и пънк групите, които бяха на сцена. нищо лично, тази музика ми допада. даже много. но просто щеше да е по-добре ако просто бяха праснали някакви големи колони вместо сцената, от които да гърми дъб или днб. нещо по-така..
второто, което не беше много в такт с цялата ми уж приятна атмосфера, беше публиката. годините варираха, но най-многобройни бяха под 15години. изключение е, че вчера на бийтбокс батъла видяхме момче, което нямаше повече от 14години, но което когато се обърна имаше прекалено червени за НЕнапушен тип очи, хванало кенче бира в ръка. 
У О У ?! нещо ... явно не съм модерна. или просто не живея в 21 век. yet.
но за сметка на това, нещото, за което все пак беше организирана цялата работа - а именно графитите, бяха доста успешни. цветовете тази година бяха по-свежи отпреди и наистина имаше доста хващащи окото произведения. браво, момчета !
наред с кали и фифи прекарахме доста добре заедно на по цигара, бира, somersby, снимки и усмивки.
последва кратка почивка в subway, където кали замалко да изпотроши една картина, защото се облегна на нея. но се оказа, че картината всъщност не е толкова стабилна, колкото изглеждаше. изпапкахме си вкусничките сандвичи и заприпкахме нанякъде другаде. мога да отбележа, че днес за първи път пробвах събуей с мама, направен от самата мен си, и доста ми хареса какво си спретнах. и после го повторих. свинче.
преди това направих страхотен шопинг с мамето ми. говорихме си, усмихвахме се, пробвахме до припадък и за първи път тя ми направи изцяло деня.
след почивката в събуей се заседяхме на едни стълби на витошка. до нас имаше улични музиканти, момче и момиче, които ЯВНО бяха на хероин, защото момчето държеше и свиреше с дайре, а момичето пееше в оперен стил. отново 21 век си каза думата доста подчертаващо.
за наш шок и очарование, покрай нас мина някакъв човек, който кали разпозна като продавача-на-дюнери-от-подлеза-на-ндк и му каза: хеей, ти продаваше дюнери и той се усмихна, вървейки нанякъде. на връщане всъщност се заговори с нас, на доста развален български, мисля, че беше от топлите страни.. :D, обяснявайки ни как всъщност са го изгонили от дюнерите, защото е слагал марихуана в тях. и глагола, който той употреби за 'слагам' беше реално 'праскам'. 
за капак на целият нереално странен и усмихнат ден, реших да покажа на фифи старото ми училище. тръгвайки натам намерихме репче, с изключително идиотския лозунг - За Бога, братя, купувайте! което ни накара да стоим пет минути на спирката на 204 в смехотворен делириум.
стоейки в двора на училището на по цигара, ме връхлетяха редица спомени от онези дни, когато все още бях пънкарче. липсват ми онези дни. веселите, детските. дългите дни.
ретроспективно ми е едно такова.

friends. or something like it?

имам нужда от въздух.
имам нужда да намеря процепнатинка някъде в нещата, откъде да мога да дишам. искам да говоря с някой. искам да му кажа за всичко. искам да кажа как се чувствам. защо ме боли. 
най-мъчно ми е, че никога не намерих приятелка, която да е до мен през всичко - всички досега са ме зарязвали произволно на съдбата, в какъвто момент те преценят за удобен за тях самите. без значение как бих се чувствала аз. просто оставам назад. искам да имам приятелка, на която мога да говоря и да ме слуша. да й споделям и да ме съветва.
докато се усетя, като че ли накрая просто ми напира да погледна някой непознат, да отида при него и да го моля да ме изслуша. без да говори, просто да играе ролята на слушател. на човек, който разбира. на някой близък. на приятел.

this time.

‘We’ll be Friends Forever, won’t we, Pooh?’ asked Piglet. 
‘Even longer,’ Pooh answered.


обичамте.!<3
повече от всичко, което някога съм имала. защото ти си най-ценното от всички.


в ушите ми:Chantal Kreviazuk - Time.

угасват светлините.

прости ли ми? утре се връщам.
дели ни само един океан
от невъзможни прегръдки.
и възможността да съм сама...


за С.(:

i love her. and i will FOREVER.

“If there ever comes a day when we can't be together keep me in your heart, I'll stay there forever.”
said Piglet to Pooh.
**
Not many people can do what you do
To listen and care and talk and help
But you're always here,
When I need some of your time
And all I can do is give you these lines

I wish I could give it all back
With a hundred times more
Because it's more than I could ever deserve,
Even more than I asked for
So I thank you with all of my heart,
For keeping that wide, open door

I thought I would never find
A true friend like you
I never thought we'd be this way
I thought it would never last
But it has all stayed together,
The heartache left in the past

This is all that I have
To give you my love in return
Please know how grateful I feel
And just in case we one day grow very far
Just look up, and we might be looking at that same star


всякак те обичам с цялото си сърце.!<3


снимка:KCELphotography .

някъде по небето.

сякаш изчезваш.
под лъча светлина в парка,
нещо като че ли заличава чертите ти.
а ти си толкова прекрасна и невинна.
моя малка красива Лина.(:
обичам те. <3


снимка: non negotiable.

somewhere along this road.. i dont belong.

отново поех.

и отново стигнах до никъде. 

всъщност не съм до никъде. някъде съм.

с някого съм. и все пак .. някакво празно пространство.

свиква се. as usual.

дните ми минават толкова бързо. 

пак нямам време за нищо.

не се оглеждам наоколо.

губят ми се красивите неща.

влюбена ли съм ?

не знам. още мисля по въпроса.

говорих със стар приятел.

познаваме се от толкова време.

четеше ме като отворена книга, когато се чуваме.

не сме си говорили като нормални хора от ...

дълго време.

беше различно.

въпреки всичко..

МОНИ ОБИЧАМ ТЕ.(:

изпълнена съм с любов.

нека да я раздавам.!

снимка:Lauren Lemon.

when..

нямам търпение всичко да свърши.
още два дена и отново ще избягам.
мисля, че в това ме бива най-много.
да бягам от нещата си. от проблемите си.
както и да е.
днес бяхме в парка.
на суперяката зелена тревичка.
бях напът да я докосна с носа си.
стопля се.
слънцето най-после ни заобича.
скоро идва време за къси панталонки.^^
още два дена и пътувам.
най-накрая !!!
ще се видя с И.
действа ми като глътка чист въздух, 
просто го може.
пък и ме отпуска. той си е такъв.
та ще бъде прекрасно.
и си изпросих пакетче семки за чоплене.:D (:


снимка: Tim Melideo .

бам.

you drop a coin 
into the sea
and shout out
please, come back to me.


* Stars - The Night Starts Here.  <3


обичам теб
и теб
и теб
и теб
и теб
и теб
и теб
и теб
и теб 
и теб 


... и най-вече теб.

приказка за всичко.

моят прекрасен утешител и приятел - кали, ми измисли приказка, за да не мисля за .. него. в моменти като този чувствам, че тя е част от мен.(:



[21:13:26] kali: Jivqlo vednuj edno nezemno charovno  momiche.bila s rusa ,leko spletena kosa i vinagi se oblichala v zeleno
[21:13:31] kali: tq jiveela ne selo
[21:13:38] kali: na edna ogromna polqna
[21:13:46] kali: i vseki den
[21:13:51] kali: tq se razhojdala po tazi polqna
[21:14:12] kali: usestala dopira na ne-okosenata treva po
[21:14:15] kali: prystzite si
[21:14:25] kali: luchite na sluntzeto
[21:14:32] kali: i uhaela vinagi svejo
[21:14:39] kali: mnogo mnogo svejo
[21:14:47] kali: tq mnogo obichala sled kato se razhodi po polqnata
[21:14:54] kali: da sedne pod edna golqma golqma vishna
[21:14:57] kali: rozova
[21:15:05] kali: a v tozi den
[21:15:12] kali: bilo velikolepna prolet
[21:15:20] kali: i vishnata tukmo bila napupila
[21:15:23] kali: rozovi prekrasni pupki
[21:15:32] kali: i momicheto sus zelena roklq
[21:15:33] kali: do kolenete
[21:15:36] kali: rusa dulga kosa
[21:15:44] kali: koqto mnogo priqtno vurzana na plitki
[21:15:47] kali: padala po ramenete i
[21:15:52] kali: sednala pod sqnkata i
[21:16:05] kali: momicheto bilo naistina mnogo krasivo
[21:16:12] kali: no nikoi ne q razbiral
[21:16:19] kali: zashtoto
[21:16:22] kali: tq ne mojela da govori
[21:16:29] kali: ne znaela ezika na gluhonemite
[21:16:31] kali: vinagi mulchala
[21:16:37] kali: nikoi ne znael dali chuva
[21:16:46] kali: momicheto legnala pod vishnata
[21:16:51] kali: i zadrqmalo
[21:17:02] kali: dremelo dremelo
[21:17:05] kali: uneslo se i zaspalo
[21:17:24] kali: i sunuvala edna jaba
[21:17:31] kali: golemichka taka baq ohranena jaba
[21:17:36] kali: koqto i govorila neshtoo
[21:17:45] kali: no sled kato se subudila ,tq zabravila sunq si
[21:17:51] kali: i mnogo mnogo iskala da si go psomni
[21:17:57] kali: koni vnikvai v sudurjanieto
[21:18:04] BlueberryMe.(:*: чета те,..
[21:18:06] kali: useshtai proletniq poluh na slunchogled
[21:18:10] kali: po litzeto si
[21:18:12] kali: i pomirishi vishnata
[21:18:13] BlueberryMe.(:*: аз обичам
[21:18:15] BlueberryMe.(:*: слънчогледчетаа.
[21:18:18] BlueberryMe.(:*: (sun)
[21:18:23] BlueberryMe.(:*: и?
[21:18:26] kali: da
[21:18:29] kali: ii
[21:18:35] kali: tova momiche mnogo iskalo da si spomni sunq si
[21:18:42] kali: i otkusnala edna rozova vishnena pupka
[21:18:47] kali: i q slojila v pazvata si
[21:18:54] kali: otishlo do rekichkata
[21:18:56] kali: porazhodila se
[21:19:02] kali: no veche se svecherqvalo
[21:19:14] kali: i ot gorata se chuvalo voi na vultzi
[21:19:21] kali: izvednuj ot hrastite
[21:19:25] kali: do rekichkata
[21:19:30] kali: i ot trustikata se poqvili dve jabi
[21:19:35] kali: edna po golqma i edna po malka
[21:19:40] kali: tq vednaga si spomnila sunq si
[21:19:42] kali: i gi posledvala
[21:19:43] kali: v rekata
[21:19:52] kali: te sqkak q vodeli kum neshto
[21:19:58] kali: tq gi sledvala
[21:20:07] kali: no rekatazapochnala da stava vse po dulboka i po dulboka
[21:20:17] kali: momicheto nagazvalo vse poveche i poveche
[21:20:28] kali: a jabkite vse po burzo i po burzo pluvali
[21:20:34] kali: no tq gi nastigala
[21:20:45] kali: lunata izgrqla v nai visokata si tochka
[21:20:47] kali: pochti
[21:20:53] kali: bilo toplo
[21:20:56] kali: duhalo svej briz
[21:21:06] kali: trustikata se pomrudvala ot
[21:21:08] kali: vqtura
[21:21:10] kali: i tq pluvala
[21:21:16] kali: pluvala zaedno s jabkite
[21:21:20] kali: KRAI

един човек-мисъл.

Момичето и момчето в трамвая, които се целуваха. Жената, която четеше книга. Високият и слаб мъж, който мина покрай мен. Чичкото с брадата, който виждам за втори път в някакъв градски транпорт и ми е симпатичен, понеже прилича на Дядо Коледа. Нацупената сервитьорка в гръцката сладкарница. Мама, която отново се заяждаше. Мъжът в кафенето, който хем ме зяпаше, хем държеше за ръка гаджето си. 
Тишината.

Всичко ми напомня за него. Цели два дена потънала в мисли само за него, където и да съм, каквото и да правя - в кафето, в Мола, в трамвая, в магазина, на улицата, докато говоря с мениджъра на магазин на Глобул, под душа, докато подреждам подаръците под елхата, докато се храня. Покой.

нещо като ..

в процес на равносметка ще бъда в следващите няколко дни и по-специално на нова година. тогава винаги главата ми прилича на вулкан и експлодира точно в 12 часа, а лавата са всичките ми мисли, думи и действия през изминалата година. винаги.
 наскоро се запознах с новото си вдъхновение. той е толкова прекрасен, невинен и нежен. направо, да си го вземеш за вкъщи. очаквам развитие и събитията най-накрая да ми поднесат нещо наистина хубаво за коледа или дай боже, за нова година.(:
чакам със стиснати палци.

























 пс. зимната фотосесия се отлага. много жалко, понеже бях настроена за екшън пред обектива.!