следколедно.

измежду опакованията и разопакованията, и куфарите и чантите и местенето в друга къща, загубих някъде празничния си детски дух.
празнувайки първите си коледни празници във Великобритания, семейството ми вече започва да се нагажда на каквото има тук, а аз бавно, но сигурно усещам колко бързо пораствам. усещам го най-вече в забравянето за традицията ни да отваряме подаръците на бъдни вечер, започнала именно заради детската ми невъзможност да чакам до коледната вечер да ги отворя.
пораствам.
с Д. говорим за сериозни неща, пролет и пръстени, уж нашега и с насмешка, в главите ни не се смее нито единият от нас. никой не знае как да подходи към създалата се ситуация.
от друга страна, нова нова, но всяка година едно и също - аз си повтарям, че трябва да се стягам, защото пак нещо съм си наумила. в коледната вечер аз стоях будна, за да мисля отново и да издялквам детайли от плана ми магистър архитектура и едри капки пот избиваха от всякакви места поради липса на решение - къде, как. финанси?

междувременно аз съм тук, семейството ми е тук,
той е тук, е, почти,
приятелите ми са, почти, тук,
и аз съм щастлива. 
дишам спокойно, играем на филми, смеем се,
и въпреки далеч от баба и дядо, 
от леля и чичо,
от братовчеди и останали далечни и близки клони от клана ни,
искрено се забавляваме, така, като възрастни,
пием бирички и си говорим.

а пък аз свиквам ли да бъда възрастен?
отговарям си: аз винаги съм била.

ретроспекции 2015.

весела коледа!
коледа, която предшества изпращането на една безкрайно побъркана година!
коледа, в която не съм у дома, в българия, нито съм в англия, но съм със семейството си (или поне частички от него).
коледа, в която за първи път от над пет години съм сама, не съм във връзка с никого, нещо, което ми е безкрайно странно, прави ме тъжна, но и интересно нетърпелива към бъдещето.
коледа, в която изпитвам такава болка по родината си и цялото ми обикаляне по света за тази година, краят на която ще изкарам в австрия, ме обърква тотално.
коледа, която няма да прекарам с дядо, който надали ще успее да изчака следващата, за която ще се постарая да съм там за тях.
не зная дали тази коледа съм щастлива или не. знам единствено, че съм объркана и тъжна до някаква степен. усещам някаква дълбока празнота в себе си, по-дълбока от всички моменти досега. мога дори да кажа, че до известна степен се чувствам глупаво и просто не знам защо.
не мисля, че ще пиша тук преди нова година, не, че съм била и особено постоянна в последните месеци, но не мисля, че и мога да бъда, особено в следващите няколко, които надявам се, ще приключат с моето дипломиране.
истината е, че изпитвам някаква незавършеност. за първи път се чувствам сама със себе си, вече в буквалният смисъл, и тъй като това не е било така от дълго време, имам нужда да свикна и това се случва сега. неприятно ми е, че е точно за празниците, но такъв е животът и аз не мога да го променя.
ако мога да го поставя в метафора, бих описала следното. аз съм изключително привързана към вече бившият си приятел. той беше най-добрият ми приятел, най-близкият ми човек, най-интимният ми партньор. затова и въпреки че нещата не вървяха толкова дълго време между нас, аз така и не можех да пусна ръката му, да се обърна и да поема по своя път. достраших се едва в краят на това лято, когато бяхме заедно на море и осъзнах, че нищо вече няма да бъде същото.
защото още тогава нищо вече не беше.
в следващите няколко месеца говорих все по-малко и по-малко с него, докато накрая през декември не се бяхме чували от седмици. направих го несъзнателно, но и се радвам, че стана така, защото свикнах да не мисля за него и да го избутвам от главата си малко по малко. въпреки всичко, аз все още го обичам - сигурна съм обаче, че тази любов е по скоро вече като между брат и сестра. знам, че сърцето ми би се разбило ако го видя с друг човек, видя как се гледат, как държат ръце, но също така знам, че сърцето ми има нужда да се излекува първо и след това ще може да понесе такава гледка. също така съм сигурна, че тогава може би даже съвсем малко би се зарадвало.
но не и сега.
та метафората би била следната, отплеснах се в обяснения. нека си представим една врата. зад тази врата има черно, тъмнина. моят приятел е тази тъмнина. той обгръща всичко зад вратата. вратата е моето сърце, моето съзнание. а аз съм пред вратата. 
сега е време да обясня как работи съзнанието ми, щом стане дума за приятеля ми. на няколко пъти сме се опитвали да се разделим, но не сме успявали. ние наистина бяхме безкрайно привързани един към друг, към навиците си, към това, че се познаваме безкрайно добре и попадайки всеки в неговата си нова среда, ни беше приятно да се връщаме обратно един към друг, защото бяхме единствените от двете си страни, които знаеха другия така добре. затова връщането назад, тази крачка обратно към миналото, ни се струваше логична.
та моето съзнание работи на този принцип. когато се опитваме да се разделим, то устояваше за няколко дни. след което аз не можех да понеса мисълта да не сме заедно и нямах волята да кажа твърдо не. не аз, сърцето ми и съзнанието ми нямаха. та те винаги ме връщаха обратно към него. сега, аз дърпам тази врата към себе си, за да я затворя, с всички сили. но тя се опитва да се отвори със страшна сила и да остави на тъмното, което е зад нея, да ме обгради изцяло. отново. 
но това е. този път няма връщане назад и аз го знам. подкрепям тази си постъпка, знам, че е правилна, имам нужда да бъда сама, да бъда свободна, да се радвам на свободата си, докато все още съм на тези години. просто трябва да се отпусна, да го осъзная и да свикна с това.
затова и се надявам, че годината, която идва ще ми донесе много изненади. надявам се, но не знам със сигурност, че наистина ще е така.
знам единствено, че имам толкова много неща, за които да бъда благодарна на тази коледа и към които да се върна отново на нова година. точно преди една година, ако някой ми беше казал, че лятото няма да се върна в българия, че ще остана да работя в англия, че ще работя в скъп хотел и ще бърша тоалетни, че ще замина за германия и ще имам удоволствието да уча в баухаус, че ще срещна един перфектно дефектен германец, към който все още се връщам мислено от време на време, защото беше бог на много неща, че ще срещна толкова много хора за две седмици, с много от които и до този момент поддържам постоянен контакт, че ще замина за исландия и ще видя северните сияния, че ще мога да бъда просто приятел на ник - щях да се изсмея и да си продължа каквото съм си правила, без дори да се замисля, че са възможни.
сега гледам напред, към живота ми сама, имам толкова много да научавам все още - да се върна към свободата си, да бъда щастлива, с това, което имам и да се радвам на живота. към дипломирането тази година, към интервютата за работа, към предстоящи планове за лятото, към евентуални кратки любови, от които имам нужда, към 22-ят ми рожден ден другият месец, към предаването на първата ми сериозна като обем важна работа за тази година, към вторият ми семестър. 
към надявам се още една година, изпълнена с неща, които не съм си и представяла, че ще ми се случат. които биха ме направили отново щастлива, както бях преди.

и малко коледни мъдрости.

съвсем наскоро осъзнах колко грозно е да се преструваш на някой, който не си, само за да се харесаш на друг човек. гледайки разни познати да използват тази непоправимо набиваща се на око тактика, си направих много късен извод - че си личи, когато си пошъл и когато добре се насилваш да бъдеш нещо, което не си.
в крайна сметка предполагам, че тези хора ще се обърнат един ден и ще видят единствено възможностите, които не са грабнали и миговете, които са изпуснали, за да бъдат този друг човек. и когато всъщност осъзнаят колко са сгрешили и решат да захвърлят тези свои маски, ще разберат, че е твърде късно да се направи нещо.
защото човек има само един живот, един-единствен миг на този свят. и ако не изживее него, както той самият прецени, а не както другите биха, то никога няма да има втори шанс да го вкуси.
никога.

докато пиша това си мисля колко много имам нужда да се прибера у дома. да седна в хола, да запаля цигара в два през нощта, нашите да са заспали отдавна, лампите да са угасени и стаята да е озарена единствено от ярката бяла светлина от табелата на топлофикация софия точно срещу нас. да бъда там и да бъда спокойна. да нямам страхове и негативни мисли, защото съм с хората, които обичам. които биха направили всичко за мен и които ми създават безкраен комфорт. дори и да са в съседната стая, хъркащи. 
напоследък често си мисля отново за това как нямам сила за времето. знам, че повече мисля върху него, отколкото да го ополозтворявам реално, но това съм си аз - твърде много мисли, твърде малко действия. и всъщност стигнах до заключението, че не бих заменила прибирането си в българия зимата за нищо на света. не ме интересува, че това е време, в което ако остана в англия да поработя, бих изкарала предостатъчно пари да се издържам втория семестър. стигнах до извода, че парите не са важни, те не са фактор в една много по-голяма истина, нещо много по-силно. това, че любимите ни хора не са до нас вечно. 
замислих се за това как аз съзрявам като че ли все по-бързо и по-бързо. имам чувството, че колкото повече напредват годините, го правят с все по-голяма скорост, а аз все по-малко ги усещам като период от време. една идея повече от "миг". замислих се за това, че не ми пука колко пъти ани ще ме моли да остана тук, за да не е сама тя на коледа и нова година. защото аз обичам своите родители.
въобще не ме интересува дали звуча банално или не. нали знаете как хората казват, че докато не изгубиш нещо, не осъзнаваш колко ценно е било то за теб. аз не съм ги загубила, просто съм достатъчно далеч от тях. осъзнах го, когато разстоянието изведнъж стана 2000 км, а аз си мислех, че все още съм онзи тийнейджър, който иска да се махне от вкъщи и да продължи да се бунтува срещу света.
изгубена кауза си, момиче.
не се бунтувам вече. знам, че животът ми се промени с това заминаване и съм на светлинни години от онази хлапачка, която бях преди да дойда тук. не заради мястото, а заради преживяването. знам, че съзрях. и вече не съм себе си.
та да се върна на темата, върху която исках да концентрирам този пост. аз пораствам, съзрявам.... а родителите ми остаряват. един ден, няма да мога да звънна на скайп на баща ми след много тежък ден с тази архитектура, защото няма да ме чака на скайп. той просто няма да съществува. ще остане идеята за него, за колко уникален беше, както всички бащи са сами по себе си за всички дъщери на земята. как няма да мога да звънна на мама да й кажа, че съм й купила неземен подарък, защото тя няма да може да го носи. защото тя също няма да съществува. 
както се случи с баба, ще забравя постепенно аромата им, след време лицата им, малки отличителни белези, гласовете им. ще се свият някъде в съзнанието ми, някъде най-отзад, самият ми мозък ще ги изтласка там - или той, или животът така ще направи - и ще се чувствам виновна, че ги забравям. а няма да се случва, защото така искам, а защото животът така работи. такъв е неговият мотор. 
не знам какво оставяме след себе си - може би само образи. само мъгляви образи на разни стари снимки, които след време не можем да свържем с нищо, защото паметта започва да ни изневерява.
и всички тези неща ме карат да обичам семейството си още повече. знам, че както забравих всички малки неща, които знаех най-добре за баба, така ще се случи и с родителите ми, но болката ще е като три хиляди чука, удрящи сърцето ми едновременно. и ще е прекалено болезнено, за да бъде истина. затова, без да има какво да крия или да увъртам, докато този момент настъпи, смятам, че всички тези малки ваканции, които все още мога да си позволя за открадна, за да съм с тях преди да се появи работа, още по-голямо разстояние, съпруг, деца, финанси, проблеми, ипотеки и въобще - стереотипните неща, които разрушават човеците, когато наистина порастнат, са най-важното нещо, към което трябва да се целя.
затова не бих заменила тази ваканция. не бих останала тук за нищо на света. парите не могат да се сравнят с това, което ще имаш за известно време преди да загубиш за цял живот.
и това ме прави толкова, толкова тъжна. този болезнен факт, че един ден ще изгубим хората, които обичаме, без да можем да направим нищо, освен просто да стоим и да наблюдаваме как се случва. 
затова нека тази коледа бъде посветена на думата любов. нека да я раздам колкото мога, защото не знам дали другата коледа ще съм с тях. човек никога не знае, както обичам да казвам.
и наистина е така.


[photo: Tumblr]

подарък - ама не.

и отново дългоочакваният подарък - пръстен ще ме задмине. както става през последните две години. така и не успява да се превърне в изненада. така и не успява да бъде измислен. колко поводи минаха - явно ще чакам още две години, а кой-знае - може и най-накрая да престана да го желая, тъй като ще спре да символизира каквото и да е.
явно Бог все още смята, че не го заслужавам.

снежно.

весели празници, драги всички.
пожелавам хубаво и приятно изкарване, в една чудесна компания, вкусна кухня и топло вино за настроение. много усмивки и щастие да озаряват сърцата ви/ни. 
блогът пасува следващите пет дена.

коледно.

бях казала, че ще кача няколко снимки от украсата вкъщи.

коледно.

първи понеделник на декември месец. от пет дни дома ми е коледно украсен, с лампички на корниза на пердето в моята стая, гирлянди с по една звезда на корнизите в хола и кухнята, навсякъде има по някоя друга мъничка коледна играчка, уж небрежно, а всъщност доста прилежно поставена там от майка ми. красиво е, въпреки че малко прилича на коледна изложба на дрънкулчици в музей. 
е, добре, де... не толкова натрюфено. те допълват къщата перфектно и се вписват по много нежен начин.
всички сме в очакване на елхите. и снега, разбира се.
днес ще украсим заедно с фифи. купихме играчки, днес трябва да купя гирлянди и лампички. даже вчера си купих коледна чаша с лицето на дядо коледа и днес я осветих с първият й чай от ройбос за закуска.((:
коледните празници са едно от най-хубавото време от годината. не се сравняват нито с рожденните дни, нито с великден. нито дори с лятото, въпреки че навън е студено. цялата коледа вдъхновява, а ако беше и снежно бяло навън - щеше да е приказка! като цяло никога не съм приемала празника за семеен, може би защото лично моето си семейство има навика да празнува заедно само нова година, а на коледа всеки си е по дома. 
и ние сме в софия.
поръчах и подаръците за татко, фифи и мама. остават за най-добрите ми приятели, и да речем лорчето. така обичам да подарявам подаръци!! най-невероятното чувство за мен е, когато подариш на някого нещо, което си избирал или още по-добре - си правил с много любов, самата реакция и усмивката, която се появява после (разбира се, не при всички и не винаги, но статискически говорим да повече от половината случаи) е просто невероятно. 
дано скоро да завали сняг, въпреки че емо чолаков май е на друго мнение.:D
поздрави и приятен понеделник.(:


пс. скоро ще кача снимки от украсата вкъщи.^^
пс2. гледахме Полунощ в Париж и трябва да кажа, че филма е страхотен! невероятен! не знам как не се е харесало на някои хора, може би защото Уде Алън не е по вкуса на всеки, но все пак филмчето си заслужава. препоръчвам, ако някой се готви за кино.(:

като на коледа.

хубавото на коледа:
аз, 
ти, 
топли чаши чай,
сняг,
лампичките,
кефа от това да те правя щастлив с подаръче,
пушенето на студа, когато цигарения дим влиза по-лесно,
украсата по центъра на софия,
дядо коледа, който не съществува,
да причаквам хората и да мятам снежни топки,
елхите.


гадното по коледа:
студ и киша като за начало,
навсякъде има лика на дядо коледа,
пускат тъпи песнички,
трябва да събираш пари за подаръци, 
защото все още не растат по дърветата,
навличаш се като ескимос и пак ти е студено.


извод:
стоя си вкъщи болна, без да слушам тъпи песнички за коледа и без деца да ми пищят за самия дядо коледа, игнорирам лика му, окачен навсякъде у дома, пия си чайчето на топло, гушната в теб.
не мога да си позволя да искам повече.(:

един човек-мисъл.

Момичето и момчето в трамвая, които се целуваха. Жената, която четеше книга. Високият и слаб мъж, който мина покрай мен. Чичкото с брадата, който виждам за втори път в някакъв градски транпорт и ми е симпатичен, понеже прилича на Дядо Коледа. Нацупената сервитьорка в гръцката сладкарница. Мама, която отново се заяждаше. Мъжът в кафенето, който хем ме зяпаше, хем държеше за ръка гаджето си. 
Тишината.

Всичко ми напомня за него. Цели два дена потънала в мисли само за него, където и да съм, каквото и да правя - в кафето, в Мола, в трамвая, в магазина, на улицата, докато говоря с мениджъра на магазин на Глобул, под душа, докато подреждам подаръците под елхата, докато се храня. Покой.

Merry Christmas.! To you .

Умирам за теб. Нещо в теб ме привлича толкова много. Магнетичен си. Особено усмивката ти, да, тя. Гласът ти - нежен и успокояващ. Искам да те имам. Сега и завинаги. 
И тъй като е Коледа, искам да съм с теб и в прегръдките ти точно тук. Да ти шептя колко много те обичам на ухо, докато налюдаваме как снега тихо пада на парцали. 
Искам те.

-
Весела Коледа на всички. Коледа е времето, когато обичта пълни сърцето и на най-коравосърдечния човек. Насладете й се докрай, тъй като е веднъж в годината. Пожелавам много усмивки и щастие, специално слънчеви дни за времето с любимите хора, когато се постопли. И не само тогава.(;






                 Ще се престраша да ти кажа, че те обичам. 
                      Най-вече, защото го чувствам.!

Love Actually.

Whenever I get gloomy with the state of the world, I think about the arrivals gate at Heathrow airport. General opinion makes out that we live in a world of hatred and greed but I dont see that. Seems to me that love is everywhere. Often is not particularly dignified or newsworthy but its always there. Fathers and sons, mothers and daughters, husbands and wifes, boyfriends, girlfriends, old friends. When the planes hit the twin towers, none of the phone calls from people on board were messages of hate or revenge, they were all messages of love. 
If you look for it, Ive got a sneaky feeling youll find that love actually is ... all around.

нещо като ..

в процес на равносметка ще бъда в следващите няколко дни и по-специално на нова година. тогава винаги главата ми прилича на вулкан и експлодира точно в 12 часа, а лавата са всичките ми мисли, думи и действия през изминалата година. винаги.
 наскоро се запознах с новото си вдъхновение. той е толкова прекрасен, невинен и нежен. направо, да си го вземеш за вкъщи. очаквам развитие и събитията най-накрая да ми поднесат нещо наистина хубаво за коледа или дай боже, за нова година.(:
чакам със стиснати палци.

























 пс. зимната фотосесия се отлага. много жалко, понеже бях настроена за екшън пред обектива.!

its christmas. and on christmas people tell the truth.

Обичам да надничам назад във времето. Да се подсигурявам, че всичките ми спомени са там. Че се пазят.
Понякога преглеждам детайлно всяка секунда от някой момент. Всяка прашинка около мен. Всеки малък елемент. Докато не се уверя, че съм взела правилно решение. Или че съм направила огромна грешка. Въпреки всичщо не се ядосвам на себе си. 
Знам, че това е животът ми. Той се гради от миговете на спъване и падане, и миговете на щастие и радост. 
Случвало се е да дълбая толкова навътре в себе си, в миналото си. В животът ми. Страдала съм. Изпитвала съм болка. Плакала съм. 
Почувствала съм всичко, което би трябвало да чувства човек за целият си живот. И не бих посмяла да съжалявам. Това са отмерени секунди от самата мен. И са скъпоценни мои камъчета, от безкрайният ми океан. Там потъвам. И изплувам обратно. Там дишам. И издишам бавно. Там живея. И преживявам.
Съдбата ми да съпоставям всички страни на съществото, което представлявам, е най-прекрасното нещо, което би могло да ми бъде дарено някога. От някого. 
Любовта, която изпитвам към определени хора и предмети е толкова чиста. Но и толкова скрита. Спирам времето, за да се насладя изцяло на това, което виждам и чувствам. Което е пред мен и може да бъде докоснато. Изживявам го.

             Моментът ме сгравя. Стопля ме. 
    
  И се чувствам уютно.

 

all about christmas.

рових в амазон и намерих някои много хубави коледни компилации.
повечето песни се повтарят, но така са направени дисковете. .. (:


I.  Christmas Number 1's - $11.99

1. Step into Christmas - Elton John
2. Winter Wonderful / Sleigh Ride - Dolly Parton
3. Have Yourself a Merry Little Christmas - Vince Gill
4. The Christmas Song (Merry Christmas to You) - Nat 'King' Cole
5. Rockin' Around the Christmas Tree - Brenda Lee
6. The Chipmunk Song (Christmas Don't Be late) - The Chipmunks
7. Jingle Bell Rock - Bobby Helms
8. Santa Claus is Coming to Town - The Jackson 5
9. I Saw Mommy Kissing Santa Claus - Jimmy Boyd
10. Cool Yule - Louis Armstrong and The Commanders
11. Rudolph the Red-Nosed Reindeer - Jane Autry
12. Please Come Home For Christmas - Charles Brown
13. A Holly Jolly Christmas - Burl Ives
14. The Little Drummer Boy - Harry Simeon Chorale
15. Silent Night - The Temptations
16. Do You Hear What I Hear? - Do-Re-Mi Childrens Chorus
17. White Christmas - Bing Crosby

II.  Now Thats What I Call Christmas  - $14.99 / 2 CD's



1. The Christmas Song (Merry Christmas to You) - Nat 'King' Cole
2. White Christmas - Bing Crosby
3. Blue Christmas - Elvis Presley
4. Have Yourself a Merry Little Christmas - Frank Sinatra
5. Winter Wonderland - Tony Bennett
6. Sleigh Ride - Ella Fitzgerald
7. Let It Snow, Let It Snow, Let It Snow - Dean Martin
8. (There's No Place Like) Home For The Holidays - Perry Como
9. The Most Wonderful Time of The Year - Johnny Mathis
10.  A Holly Jolly Christmas - Burl Ives
11. Rudolph The Red-Nosed Reindeer - Jane Autry
12. Grandma Got Run Over by a Reindeer - Elmo & Patsy
13. Rockin' Around The Christmas Tree - Brenda Lee
14. Jingle Bell Rock - Bobby Helms
15. Little Saint Nick - The Beach Boys
16. Merry Christmas darling - The carpenters
17. Christmas Collage - Kathy Mattea
18. Little Drummer Boy/Peace on Earth - Bing Crosby
19. Happy X-Mas (War Is Over) -  John Lennon & Yoko and The Plastic Ono Band  With The Harlem Community Choir
20. Santa Claus Is Comin' To Town - Bruce Springsteen
21. Dont They Know Its Christmas? - Band Aid
22. Wonderful Christmastime - Paul McCartney
23. Our Love Is Like a Holiday - Michael Bolton
24. (It Must Have Been Ol')Santa Claus - Jr. harry Connick
25. Jingle Bells - Diana Krall
26. Away In a Manger - Mannheim Steamroller
27. Deck The Halls - Ottmar Liebert
28. Love On Layaway - Gloria Estefan
29. Dont Save It All For Christmas Day - Celine Dion
30. This Christmas - Joe
31. Special Gift- The Isley Brothers
32. All We Need Is Love (Christmas In The Yard) - The Big Yard Family
33. My Only Wish(This Year) - Britney Spears
34. You Dont Have To Be Alone (On Christmas) - 'N Sync
35. O Come All Ye Faithful - Luther Vandross
36. Silent Night - Boys II Men


III.  A Very Special Christmas - $8.47


1. Santa Claus Is Coming To Town - The Pointer Sisters
2. Winter Wonderland - Eurythmics
3. Do You Hear What I Hear - Whitney Houston
4. Merry Christmas Baby - Bruse Springsteen
5. have Youself A Merry Little Christmas - The Pretenders
6. I Saw Mommy Kissing Santa Claus - John Melloncamp
7. Gabriel's Message - Sting
8. Christmas In Hollis - Run D.M.C.
9. Christmas (Baby Please Come Home) - U2
10. Santa Baby - Madonna
11. The Little Drummer Boy - Bob Seger
12. Run Rudolph Run - Bryan Adams
13. I Wish Everyday Could Be Like Christmas - Bon Jovi
14. The Coventry Carol - Alison Moyet
15. Silent Night - Stevie Nicks




                Im a lot into Christmas this year. 
          I hope i enjoy it as much as getting ready for it.

капка чистота, която проми сърцето ми.

отворих широко прозореца и вдишах от свежия въздух. беше толкова приятно и се почувствах не като в мръсния, голям град, а като в малко, сгушено в планината селце. цялото коледно настроение, което привличам и раздавам на хората, ми помага да си възвръщам вярата в чудесата, колкото и допреди да бях твърдяла, че не съществуват.
като цяло червените дни никога не са ми били наистина ДНИ, но днес беше едно голямо изключение. 
снегът ме разтоварва, .. чувствам се добре и свободна. като някакъв лек, без който не мога по коледа. 
а когато излязох на улицата, едвам дишах от студ, но сърцето ми толкова се радваше на белотата около мен. 
в разгара сме на ужасни и трепетни подготовки за концерта във вторник, когато ще пеем. не, че сме избрали неземно трудна песен...
          въпреки всичко се справяме добре. и се гордеем.


                                                      чувствам се наистина щастлива. благодаря на ... всяко живо същество на земята.