...
-Ще ми разкажеш ли историите,
стоящи зад останалите ключове?
-Защо ти е?
-Интересно ми е как всичките
свършват тук.
-Избери един. .. Тези са на млада двойка. Случи се преди две-три години. Бяха лекомислени, не вярваха, че ще прекарат остатъка от живота си заедно.
-Какво се случи?
-Животът се случи. Нещата се случиха, времето се случи. Винаги нещо натежава, малко или много. Mоже би единият си е харесал друг. Може би чувствата са се изпарили.
-Ами тези?
-На една възрастна жена, най-добрият й приятел щеше да дойде за тях, но тя остави ключовете тук и оттогава не съм я виждал. Жената беше на възраст и предполагам, че може да е починала.
-А тези?
-Тези са на един млад англичанин от Манчестър, който имаше големи планове и мечтаеше
да участва във всички маратони, започвайки от Ню Йорк. Плануваше да пише за преживяванията си, но започна работа в кафене. По-късно ключовете бяха у една рускиня. Тя обичаше да ги колекционира, също така и обичаше да наблюдава залезите. За нещастие, залезите й бяха по-голяма слабост от ключовете и накрая тя изчезна от живота му.
-Защо не я потърси повече?
-Когато бях малък, майка ми ме водеше в парка всеки уикенд. Все ми повтаряше, че ако един ден се загубя, трябва да стоя на едно място, а тя сама ще ме намери.
-Това подейства ли?
-Никак даже. Изгуби се докато ме търси.