oh yes, hello.

Maybe I’m scared to love, because when I love, it is never returned. Maybe I’m scared to trust, because I’ve never been put first. I’m always the one being left behind; the one who’s forced to feel it all during the night. — Brittny Desvarieux

drawing by Koko Ché Jota

[taken from berlin-artparasites.]

Добавете надпис

kill ourselves.

хората - това са най-безчувствените и най-нехуманните същества в целия свят. същества, които могат да бъдат по-животни и от самите животни. по-свирепи и по-брутални.
не мога да си обясня как хора изпитват удоволствие от това, на кой би му било приятно да погледне това и да му стане хубаво? що за хора биха били тези? и въобще хора ли бихте ги нарекли? питам аз.
това е извън всякакви граници на забавление. животните си имат права. като нас.
как ще се почувствате, ако сложат в устата ви фойерверка, завържат я и останете без уста, нос.. лице? 
"To these kids it must have been a macabre fun for a few minutes and then they continued with their life like nothing happened.
To this animal, his life ended during those minutes, with a pain so deep that is better to forget."
think about it.
 

words.

стига думи.
стига сте заливали с думи,
чашата ми прелива от думи 
вече
нямам място в сърцето си
за чувства от думи.
вашите действия
и любоФ
се измерват в думи.
само дотам ви 
стигат силите,
дори не ви е срам.
и единственото,
от което ви е страх -
това са думите.

time will tell.

трагично безмислие. и математика.

под звуците на Parov Stelar и с все още мисъл върху математическите прогресии, ръцете ми тракат по клавиатурата, пишейки поредния пост. ръцете ми са облегнати на учебника по математика и тетрадката, тъй като усилено се опитвах да реша някаква задача, но колкото повече я гледам, толкова повече искам да намеря решението й написано някъде по-напред в урока.
та докато размишлявам над математически задачи и техните решения, едновременно с това цъкам и фб, където оглеждам от време на време как стои положението на полевия фронт. замислям се за това колко нагли могат да бъдат хората, докато чета отново някой случайно видян статус или пост на някоя страница. но като цяло, положението нито ще се подобри, нито нищо от моите и чиито и да е думи. насам - натам все лайна, накрая се оказва, че единственото, което ти остава е някаква маска, която си носил твърде много време и която, решиш ли да махнеш, всички биха решили, че онова аз, самият ти, е друга маска. поредната маска. другата маска. и нищо повече. както и да е, според мен тази тема за всякаквите хора, е отдавна изчерпана, протрита и въобще ... нека си кисне в някой ъгъл и мухлясва, защото колкото и да се опитваме да я изпираме в думи с белина, просто няма да има смисъл освен да избелява още повече.
докато разравям още и още бози във фб, намирам и 87398473847 граматически и правописни грешки, които пък ме карат да се смея, че българите са толкова неграмотни хора. нещото, което винаги е успявало да ме изнерви, е когато някой пише граматически, правописно и най-вече пунктуационно грешно. влудява ме. имам желание да прекъсвам всеки, който прави грешка, в момента на говоренето, да ги спирам, да обяснявам грешката и поправката, но е толкова досадно и непоносимо, че сама се спирам и си казвам: е, някой ден ще се научат.
а може би няма?


пс. студено ми е.
пс2. гледа ми се филм и ми се пуши. и чай ми се пие. ама ройбос и карамел.
пс3. спирам с ПС-тата.

its been a while.

Всяка сутрин
асансьора - 
клетка невзрачна -
ме сваля
на деня
към началото
и целия ден
се опитвам
своите сънища
да достигна.
- Венцеслав Кисьов.

точки.

има моменти, когато стоя в средата на нещо голямо. на най-претъпканото място в града. около мен е навалица от хора - приятели, двойки, бащи и дъщери, майки и синове, момчета, момичета, деца. и се чувствам като най-самотния човек на света. оглеждам всичко покрай мен - усмивките им, жестовете им, опитвам се да прочета мислите им, следя реакциите им. всички са щастливи. напъвам се да мисля какво би ги направило щастливи.
(22.22.)
накрая се усещам, че мисля повече за тяхното щастие, отколкото за своето собствено.
в момента в главата ми е момичето, което са убили в борисовата градина - яна. жестоко убийство. и как в момента този, някой си, който е прекратил човешки живот, за да го използва сексуално, е някъде тук. някъде около нас. сред нас. пътува нормално в градския транспорт, чете нормално вестници, върви нормално по улиците, отива съвсем нормално до магазинчето, за да си купи храна, поздравява нормално съседите си - продължава да води нормален живот. всекидневен живот. въпреки факта, че преди няколко дена с двете си ръце е унищожил едно симпатично 28-годишно момиче, с прекрасна ведра усмивка и жизнени сили. 
докато той живее нормално, тя е някъде. мъртва.
как това е нормално само по себе си?

suck.

не очаквам вече нищо.
знам, 
че и нищо няма да направиш.


шут в гъза за мен.

a victim.

не търся вашето одобрение.
не търся прошка от вас.
не търся признаване от никого.
не търся вече любов.
не търся нищо друго -
аз просто търся живота си.

i fly with my own wings.

твърдо вече е решено, че ще си направя един татус. остана ми дилемата къде по-точно го искам. лястовичка - защото обичам свобода и защото домът е най-топлото място, където можеш да се върнеш. защото носят щастие и са прекрасни.
probably ще е нещо от този сорт:

да спасим света.

искам 
животът ми да беше 
един опит за
описание на бруталистично и динамично
ежедневие,
вдъхновено от боклуците в софия
и гримираните бабички в градския транспорт.
просто опит
за филм,
за книга,
но да беше такъв.
нямам много,
но каквото имам -
щастие е.


пролет 
е дума, която описва
всички аромати навън по улиците,
в парковете.
описва всичкото това раззеленяване
чудесно.
цялото това слънчево, топло
настроение.
бръмчащите хора,
които все по-запъхтяно кръжат
насам натам.
оформя се един масивен,
голям пост в главата ми.
ще видим.


часът е 00.22.
усещам, че и тази вечер
ще е борба с едно невероятно безсъние, 
което не спира да ме гони открай време.
и е доста настоятелно.
нетърпимо.
живея на кафета през последните
три дни,
а не обичам кафе.
хубаво и вярно е обаче,
че наистина върви с цигара.
сутрин, обед, вечер.
когато-тогава.
каква ваканция, като не мога да 
спя поне 10 нормални часа.
без прахосмукачки,
писъци на съседните дечурлига
и тези от детската градина до блока,
без аларми
и звън на телефони.
просто аз,
съня ми,
тишината,
и топлината на леглото.
пс. а тука един суперяк сладур батман.(:

писаници.

сама за себе си
аз съм една перфектна вселена.
и ти ме допълваш до съвършенство.
градим един малък наш свят,
където усмивките са многобройни,
слънчевите дни са непрестанни,
смехът е заразен.
обожавам дните с теб.
сърцето ми копнее за една нощ заедно-
аз, ти, спагети, цигари, червено вино,
малко джаз за вкус
и много любов за нюанс.
звучи толкова красиво
и толкова трудно постижимо.
но аз вярвам.
ето затова моята вселена е перфектна -
защото се състои от много вяра.
и знам, че бала ти е скоро.
знам, че и края е скоро.
знам също, че и изпитите ни са скоро.
знам всички тези неща.
но не знам какво би станало,
тоест не знам нищо.
и това ми е любимо -
моментите, когато не знам какво ще стане.
когато нямам изграден план, 
както обичам,
броя ги като дни на изненада,
като моменти на WOW,
независимо какво WOW е.
***
състояние: НЕвдъхновена.
настроение: все още неустановено.
утрешния ден ще бъде: един бог знае ??

ние. и вие.

женското тяло.
една суха пустиня сахара. един плод на красотата, който всеки заслужил, би могъл да зърне с очите си. женските форми са нежни и елегантни - все по-малко хора ги ценят. като че ли се закача етикет на всяка жена. колко грозно звучи.
тялото на една жена е необятно и ново. всяко малко място е като малко парченце от пъзел. мистично и потайно. 
защо не го цените ?

they simply call it LIFE.

people say things always happen for a reason.
and when you look back, you know why everything had to happen like it did. the past is done - you can never get back there.
but the thing you should really look at is your own ending. and make sure it is a happy one.

нищо номер 837493.

защо изпитвам някакъв постоянен страх от бъдещето ?
не мога да превъзмогна себе си.

тъжната част от седмицата.

съботите и неделите станаха тъжни.
времето е тъжно.
толкова студено.
приисква ми се да съм сама.
на уютно.
до някоя камина. зачела книга.
и ти да ми правиш чай.

тези дни.

понякога има моменти,
когато се оглеждам около себе си,
всичко, което ми е познато,
всички хора, които са ми познати,
ми изглежда ново.
те са други и аз съм друга.
и света е друг - или очите са други.
търся,
но не намирам.
всичко е до болка непознато.

6/49 си ебало майката.

месец май.
май месец. месеца ще е май. май месец е кошмар. 
май !!!!!!
намразих май. намразих и сълзите си заради май. намразих и училище заради май. намразих и баловете заради май. просто вече мразя май.
официално. докато не вземе да мине и да ми се разкара от главата като месец от тазгодишния календар.
липсва ми топличкото време. наргилето в парка. бирата. ПАРКА. и компанията ми липсва. абе, онези дни като цяло, са ми мъчни. искам си ги обратно. когато времето беше хубаво, ние бяхме хубави, всичко беше окей.
докато май месец не развали кефа на цялата година. ебаси месеца. заклевам се.
това са три часа в сълзи, изчислени биологически според водното съдържание в тялото ми - и понеже имам много вода, явно, броим ги 3ч+ .
причини:
1. ще се търси рокля. / ще се събират пари.
2. ще се търсят обувки. / ще се събират пари.
3. ще се ходи на фризьор. / иу.
4. няма да ходя на дискотека - кофти, да, за точно този ден.
5. фифи е пас откъм мое присъствие на 80% от времето на този скапан бал. / бала е гаден.
6. нашите са гадни консервета. / минус за мен.
7. нашите са гадни консервета. / минус за всички, свързани с мен.
8. купона на сашо. / ще се стои до немногокъсно.
9. след май идва юни, след юни - юли - след изпитите - море. / нашите са консервета + няма пари за море.
10. т.к. ще дойде лято, ще се ходи на вила. може би. / не се знае кога ще се видя с Мони.
11. т.к. ще дойде лято, ще се ходи в ямбол. / нашите са консервета, няма да стане да взема фифи.
12. бал.
13. бал.
14. бал.


нека ми.
ето нещо, за което да си блъскам главата близо месец напред, накрая да мине и после да страдам от главоболие. 
нека ми.


пъсъ. чете ми се. но естествено.. нямам пари.

ново начало.

нов шаблон. имам голям страх от сменяне на шаблона, хем че смятах, че старият си беше окей. много ще ми липсва, защото ми беше любим. да не говорим, че над 2 часа се мотах, докато се навия да натисна бутона Приложи към блога в страницата със шаблоните. 
шанс. но и този не е лош. нещо като... нека да го наречем
ново начало за моя блог.

too little too late.

Лъжата е съзнателно изречено неистинно твърдение, с цел въвеждане в заблуда на адресата ѝ, или обществото. Когато дадена лъжа е изречена с користни подбуди, и е подържана от изреклия я̀, тя транслира в измама.

Мотивите за изричане на лъжа/и могат да са най-разнообразни (примерно с цел да се затаи или прикрие истината, или да се въведе някой/и в заблуда и т.н.). Твърде често се лъже и се подържат неверни твърдения с цел получаване на материална или друга облага, заобикаляне на закона, избягване на наказание или справедливо възмездие.

Човек който често лъже се нарича лъжец. Лъжата следва да се различава от заблудата по това, че човекът който лъже, го върши съзнателно, докато онзи който неосъзнава нестинността на изреченото върши заблуда поради неинформираност или подвеждаща информация която ползва или с която разполага.

По двузначната логика, лъжата е едно от двете възможни състояния, противоположно на истината.

според уикипедия.

и мен.