животът ми да беше
един опит за
описание на бруталистично и динамично
ежедневие,
вдъхновено от боклуците в софия
и гримираните бабички в градския транспорт.
просто опит
за филм,
за книга,
но да беше такъв.
нямам много,
но каквото имам -
щастие е.
пролет
е дума, която описва
всички аромати навън по улиците,
в парковете.
описва всичкото това раззеленяване
чудесно.
цялото това слънчево, топло
настроение.
бръмчащите хора,
които все по-запъхтяно кръжат
насам натам.
оформя се един масивен,
голям пост в главата ми.
ще видим.
часът е 00.22.
усещам, че и тази вечер
ще е борба с едно невероятно безсъние,
което не спира да ме гони открай време.
и е доста настоятелно.
нетърпимо.
живея на кафета през последните
три дни,
а не обичам кафе.
хубаво и вярно е обаче,
че наистина върви с цигара.
сутрин, обед, вечер.
когато-тогава.
каква ваканция, като не мога да
спя поне 10 нормални часа.
без прахосмукачки,
писъци на съседните дечурлига
и тези от детската градина до блока,
без аларми
и звън на телефони.
просто аз,
съня ми,
тишината,
и топлината на леглото.
пс. а тука един суперяк сладур батман.(:
Няма коментари:
Публикуване на коментар