ами... много просто - връзка в застой. връзка от разстояние. връзка по скайп.
връзка без каквито и да е емоции.
колкото и да обичам приятеля си, разстоянието е нещо доста прецакващо в една връзка и колкото по-дълго продължи то, толкова по-кофти стават нещата.
в един момент вече не ви се занимава да се чувате постоянно, не ви се виси нон-стоп на скайп и колкото и да не ви се иска, подсъзнателно, разбира се, просто преставате да се интересувате един от друг, колкото бихте по принцип.
трудно е да се поддържа една такава връзка, когато сте на 2000 км един от друг (приблизително). всеки живее в свой собствен тип свят - ти в един, той в друг. при нас е - аз в англия, той в българия. нещата в двете държави са толкова различни, не само атмосферно - хора, ежедневие, университет...
вече нямам време, а и честно казано желание, да се забивам да вися на скайп по цял ден. ако съм си вкъщи и имам време или правя нещо като модел, да речем, което не изисква да съм безкрайно съсредоточена - да. но всъщност разговорите по скайп отдавна са се превърнали в нещо като да си пуснеш музика от ютуб за фон, докато правиш нещо друго. просто си стоим там, на камера, аз правя нещо, той прави друго, единият се смее на каквото си гледа, другият излиза да отиде до тоалетна, да изпуши цигара и общо взето не се говори, всеки мълчи. чуват се само откъслечни изрази от сорта на 'брб', 'отивам да пуша', 'отивам в кухнята' и така.
така че откъм комуникация нещата също се прецакват. вие вече не сте в един град, нямате една компания. най-вероятно нито ти, нито той познавате всичките приятели на другият, само сте чували за тях разни неща. не излизате заедно и не споделяте някакви крайно прекрасни, щастливи и слънчеви моменти заедно, а по-скоро сцени на скайп, в които се карате, че не се чувате достатъчно, крещите си, че не се виждате или чувате добре, или че въобще нямате качествена връзка за нормален скайп разговор. връзката ни се превърна в някаква пикселирана картина с роботизиран звук. малко гнусно, да. но няма друг начин.
в случаите, в които аз се прибирам до българия за някой празник, прекарваме известно време заедно. виждаме се, говорим си, споделяме събития, излизаме с хора, които и двамата познаваме и които може след това доволно да обсъдим на воля и насаме. но аз се прибирам два пъти годишно - зимата за месец и лятото за два месеца. тази година дори не мисля, че ще се прибера лятото. ако ще го направя, предполагам, че ще е за не повече от един месец, както зимата.
така че.. може да се каже, че в момента водя връзка със себе си. знам, че съм ангажирана с някого, не се занимавам с други хора, а и както изглежда - на никой тук не му се и занимава с мен. не се занасям с никого, когато изляза навън някоя вечер с приятели. аз съм със себе си докато съм тук, а когато се върна в българия си имам приятел.
да, звучи много глупаво, но така стоят нещата и не мисля, че те ще се променят в близкото бъдеще. в началото беше кофти. беше даже доста гадно, защото е трудно, докато свикнеш в началото не само с това, че той не е тук, но и семейството ти, приятелите, това-онова. сега вече е различно, защото аз се чувствам комфортно в оксфорд и малко по малко той се превърна в моят нов дом (искам или не, не беше въпрос на желание, хаха). сега всеки е ангажиран два пъти повече, затрупан е с работа, свързана с университета. аз започвам работа в кетъринг фирма. мисля да започна и курсове по немски, но така е... не мога да се лиша от важни за бъдещето ми неща, за да мога да си стоя вкъщи и да имам време.
всичко продължава и само времето ще покаже как ще протече.:)
