толкова съм изморена.
очите ми парят.
сълзите също.
омръзнаха ми всички тези
кавги,
спорове,
драми,
шумотевици,
трафик.
искам да запаля един чадел
и да се успокоя.
днес докато бях легнала,
гушната в теб,
гола,
малко преди да заспя,
гледах кожата ти на лъч светлина.
любовта ми
се пропиваше в нея,
настръхваше.
всичко е мъгла.
сън.
нереалност.
песен за лека нощ
се чува от близкият прозорец,
докато пуша в тази студена,
априлска вечер.
пролетта се разпъпи,
позеленя,
но още не е стъпила на земята.
някъде се загуби
по трасето.
абонирам се за любовта
ти.






Няма коментари:
Публикуване на коментар