ще ме намериш в тишаната на нощтите си.

Усещам студено през трите слоя дрехи, седейки в хола ти. Пуша, пиейки бира, докато ти миеш чиниите от току-що изяденият ни късен обяд, и усещам леко пиперливо в устата си от пилешките шишчета сатей, които останаха от китайското, което си поръчахме вчера за вечеря. Поглеждам през вратата на кухнята и отвеяно забивам поглед на нещата, които тъкмо купихме от Лидл за новогодишната ни вечеря. В главата ми - мисли от всякакъв възможен род. Гледам бананите, червените боровинки, портокалите, брашното за питата, ядките за трюфелите, които ще ти приготвя по-късно днес, и не мога да спра да си мисля как искам да задържа това спокойствие завинаги. Желанието ми да съм тук, с теб, дори и да е след тридесет години, да стоя на този диван и да виждам същата гледка от току-що направен пазар с теб, в студен декемврийски ден, с шапка и ръкавици, държейки те за ръка, вървейки по улиците на Уелс и тишината, която чуваме, въпреки че сърцата ни мислено бият и озвучават цялото селце, където живееш. Но мислено.

В същото време се свивам, защото си спомням за Саутхемптън и за моето вкъщи, което не е общо и където теб те няма, за новата ми къща и неразопакования ми багаж, който все още ме чака да се прибера и да подредя. За тези начала, които все още ми предстоят, за немският и Германия, и се страхувам, че това постоянство, което ти ми предлагаш не е съвместимо с бъдещето, което сама съм предначертала за себе си в кариерен план. За Германия, за Щатите, за Австрия, всички тези неща не ми дават мира дори през празниците и свиват корема и сърцето ми на две топки, всяко отделно от себе си, всяко със собствени мисли, докато умът ми се опитва да смели цялата тази информация и чувства, несъгласен със сърцето ми.

Никога не съм се чувствала толкова комфортно с някого толкова бързо, все пак ние водим връзка от Англия и Уелс от август, виждайки се през всеки приблизително две-три седмици, понякога пропускаме цели месеци, а сърцата ни сякаш свързани между тези два града по релсите на влаковете, в които се посрещаме и изпращаме. Току-що ми каза, че не си човек на промяната, а аз съм. Мога да си представя бъдеще с теб, но не зная как да го осъществя. 

Life has its ways for everybody. Но понякога се иска малко помощ от нас самите да подсигурим сами за себе си нещата, които наистина искаме да постигнем.

Допреди да те срещнах вярвах, че това важи само за плановете ми, свързани с моята кариера. Сега ти ми даваш всичко онова, което съм търсила в някого, освен кариера, и тялото ми не знае как да реагира.

Тази любов е бурна, но тиха. Пищяща от време на време, но смесена със смях. Когато се погледнем, погледите ни се усмихват един на друг. И единственото, което искам сега, е да се опитам да задържа този момент за колкото се може по-дълго, защото стопля не само сърцето ми, а и цялото ми, премръзнало тяло.

любов.

... и колко съм щастлива,
че си до мен.
дори и през 2000 км.

с вкус на боровинки.

още не мога да повярвам колко прекрасна беше онази вечер. първата ни вечер заедно. никога не си бях представяла, че това всъщност е възможно. вечерта с най-нежната любов,
най-страстните целувки, най-красивото обичам те. още чувствам прегръдката ти в тази студена вечер, когато беше обвил ръце около мен, а аз се бях свила на топка. спомням си на следващата сутрин усмивката ти, когато се събуди. първите слънчеви лъчи тъкмо галеха лицата ни. целунах те. в мен се взривиха безброй малки минички. и ме направиха безкрайно щастлива. стояхме прегърнати повече от час. пушихме в леглото, издишвайки струйки любов от устите си. обичахме се много, представяйки си безбежна морска шир наум - толкова голяма беше любовта ни. чувахме тътен от ударите на вълните по скали - толкова силна беше любовта ни.
най-хубавият ден в живота ми.
благодаря ти.

лятно.

днес докато те гледах как ровичкаш нещо по малкото счупено вентилаторче, гол, си мислих колко много приличаш на мъничко чернокосо момченце. естествено без дългите пръсти и по-възмажалият вид като цяло, но когато погледна надолу си представих как алекс ще бъде един мъничък ти. ще майстори неща от каквото му падне, когато му отнемем играчките, за да спре да се зарибява.
две минути след това те гушках толкова силно, че имах чувството, че оставам без въздух, без кръв, без всичко - само с прегръдката, с която ме дари; с усмивката, която видях. с целувката, която лепнах на бузата и още три хиляди места по личицето ти.
***
отпреди ден:
любовта ни е като марихуана.
всяка наша целувка -
като дръпка от нея.
любовта ни е напушващо прекрасна,
напушващо усмихваща,
нежна.
влюбена !

somehow.

губим лица,
губим хора,
губим спомени,
губим снимки,
гуми богатство,
но това, което не губим,
е любовта, която ни остава след
всичко загубено.
докато пуших си мислех за теб,
и как всеки път, когато ти изплуваш в съзнанието ми,
си само ти
и нищо друго.
любовта може да бъде сладка
и солена,
в зависимост от това как ще я приемат нашите рецептори,
но винаги я чувстваме,
усещаме я.
имаме я.
можем да правим с нея каквото пожелаем.
тя може да прави с нас каквото пожелае.
тя не е подвластна на нас,
но ние сме на нея.
колкото повече сутрини минават,
самотни вечери в малкото ми легло,
бани, изкъпани в сълзите ми,
слънчеви моменти, в които ти не си бил там,
(случвало се е),
винаги си до мен.
винаги си в някой мой атом,
в кръвта ми,
циркулиращ насам натам,
навътре навън,
пълен със себе си.
кръвта ми е пълна с любовта ти.
обичам те.
(две думи не стигат.)

докосване.

I put my hand on him. Touching him was always so important to me. It was something I lived for. I never could explain why. Little, nothing touches. My fingers against his shoulder. The outsides of our thighs touching as we squeezed together on the bus. I couldn’t explain it, but I needed it. Sometimes I imagined stitching all of our touches together. How many hundreds of thousands of fingers brushing against each other does it take to make love?
-Джонатан Сафран Фоер.

fallen.

изморена съм.
толкова често го казвам, че вече ме е срам да си признавам. може и да се смазвам, но не обичам да казвам, че чувствам умора. искам да пиша, да пиша, да пиша, но нищо нямам в главата. нищо. абсолютно нищо. едва ли не вече търся думите, докато накрая не се откажа.
чувствам се някак си приспивна. искам да спим заедно, с дрехите, без тях. у вас, у нас, където и да е, но да си тук, и с мен. да си ме гушнал и да не си спомням откъде идвам и накъде съм тръгнала. да ме целунеш, така че да забравя коя съм била и коя съм в момента. да не искам да знам коя ще бъда утре, и вдругиден. да ме искаш, както никога не си ме искал преди - цялата, половинчата, незавършена, проспана, всякаква. просто да ме искаш. просто мен. 
неудобно ми е да искам. но искам да искам. искам да искам всичко от теб. искам да ми го даваш ! егоистично, но факт, също е, че искам любовта ти - постоянно, безгранично. безтегловно, ако щеш. 
вчера ми спря тока и реших да си запаля ароматната свещ. италианската свещ. морската свещ. и ми се ходи на море. много. заедно. всичко.
аз и ти, и целия свят, правим всичко и нищо, играем, забавляваме се, мислим, пушим, тананикаме, крещим, обичаме се, любим се, мразим се, искаме се, приспивам те, шегувам се, мечтаем, вдъхновяваме се. взаимно.
вече съм отвъд себе си. превъзмогнах се по всички възможни начини. това не съм аз. аз съм някъде навътре в себе си, загубена, самотна. стръкче живот, насред високи, мъдри, колосални дървета живот. те мислят, но онова азЕ не мисли. то иска да живее, но няма смисъл. то няма да излиза никога. няма да го пуснат. то е само, малко, нищожно, дребно. плаче и крещи за живота си. но никой не му го позволява.
мислил ли си над това, че любовта ни е като един облак? всякакъв вид облак. нежна. крилата. свободна. чиста. красива. мислил ли си?! аз го мислих току що. всеки ден всъщност. 
днес те обичам повече от вчерашния и по-малко от утрешния. някакъв цитат, който ми харесва. и аз така те обичам. само дето любовта ми е без пунктуация. без точки, без запетайки, без тирета, удивителни, въпросителни - просто безкрайни изречения, стихове без свършек, любовта ми не спира. тя продължава съществуването си някъде там, където не се вижда, но се чувства.
един такъв свят, където аз и ти съществуваме, цялата вселена е наша. луната и слънцето са наши. времето е наше. и няма никой друг. 
все пак, шекспир е казал, че само влюбените живеят. останалите просто съществуват.
оспорвайте ме. аз съм влюбена. и честно казано, не ми пука как ще ме оборите. 
аз обичам и това е най-важното.

хей, ти. да, ти. обичам те.

толкова съм изморена.
очите ми парят.
сълзите също.
омръзнаха ми всички тези
кавги,
спорове,
драми,
шумотевици, 
трафик.
искам да запаля един чадел
и да се успокоя.
днес докато бях легнала,
гушната в теб,
гола,
малко преди да заспя,
гледах кожата ти на лъч светлина.
любовта ми
се пропиваше в нея,
настръхваше.
всичко е мъгла.
сън.
нереалност.
песен за лека нощ
се чува от близкият прозорец,
докато пуша в тази студена,
априлска вечер.
пролетта се разпъпи,
позеленя,
но още не е стъпила на земята.
някъде се загуби
по трасето.


абонирам се за любовта 
ти.

обич на ниво.

обичам те много. обичам и сълзите, и усмивките ти. обичам лицето ти - ядосано, притеснено, радостно, депресирано. обичам. кратка дума, а побира едно море от чувства, една моя душа, едно мое сърце. дори смея да твърдя - една мъничка мен.
и общо взето - просто обичам да те обичам, защото е сладко.

животец.

има една микроскопична група
щастливи хора,
които са с този, в който са лудо влюбени.

we go together like copy&paste.

i like
your playful smile.
your rather weird, messy hair.
your sense of humor.
your perverse mind.
the occasional annoying conversations.
the funny random noises you make.
the burning touch of your fingertips on my skin.
how you now most things on my mind.
when you kiss me on my forehead.
when i get butterflies when seeing you.
how you play with locks of my hair.
when we fight and then we make up.
you.

едно дълго, самотно писмо.

веднъж сънувах света много красив. беше в топли нежни цветове. имаше много зеленина, беше като че ли пролет. 
и ето, че ти пиша. тук, след толкова много време. време на мълчание. време за размисъл. време за усамотение. до оранжево-червено-жълтата ми запалена свещ. гледам пламъка и си мисля за теб - всичко, което някога обожавах изплува в съзнанието ми ярко като светлината на свещта. знаеш, че ми липсваш. светът се промени откакто ти си замина. и то много.
най-страшната промяна, за която ти би се учудила, е промяната в мен. АЗ се промених. знам, че би ти звучало невъзможно. много дълго време отричах тази промяна, това друго аз, което не приемах по простата причина, че имам силен страх от нови неща. всичко ново е приятно вълнуващо, и твърде страшно. освен когато имам някого до себе си.
спомням си леглото ти. спомням си, когато сутрин ставаше и ми приготвяше закуска. спомням си стаята, вещите ти. всичките слънчеви дни, в които погледът ти ме е карал да се усмихвам. а ти беше страхотна.
спомням си леглото ти след като си замина. много дълго време лежах на него. плувах в сълзите и тъгата си. опитвах се да се превъзмогна - сама себе си, да ти кажа честно, успях. но беше много трудно. твърде тежка борба, ако мен питаш. спомням си чаршафите. спомням си рафтовете, пълни все още с твоите вещи, с твоите отпечатъци. спомням си лицето ти, когато си замина - бледо, по-бяло от най-бялото платно за рисуване. погалих те за косата. исках да те почувствам за последно.
след това останах аз. ти. тихата стая. чуваха се сълзи. послушно седях на стола и бях заковала очите си право в твоите. очаквах, че ще се събудиш, за да ми направиш макарони. просто сън. просто сънувам. просто си жива. и просто си тук.
след час и половина ти така и не се събуди. аз така и не сънувах. така и не ядох макарони.
четири години по-късно вещите ти отдавна ги няма. чувствам мириса ти понякога върху разни дрехи, много леко, но много приятно. вдишвам докато не го издишам. опитвам се за да го запаметя. тези моменти като че ли минават много дълго. а лицето ми замръзва. всичко спира, а аз съм забила лице в дрехата и тихо ридая, почти безгласно. сълзите ми винаги са топли, пълни с любов. а миризмата ти винаги си тръгва толкова бързо.
свещта гасне. така гаснат и годините. след почти месец и половина щеше да имаш рожден ден. един тъжен празник за мен. 
как да ти опиша света, в който аз продължавам да живея? няма думи. нищо не може да го опише. като че ли падна мрак. земята престана да се върти. всичко тръгна назад. аз вървя назад. времето върви назад. един голям хаос. никой не знае кой е, къде е. откъде идва и накъде е тръгнал. няма посоки. няма цели. има пари. много пари. и много мъст. по-добре е, че този свят не го видя. гледката е много грозна. но аз го виждам всеки ден. докато пътувам, докато вървя по улиците, докато гледам през прозореца.
единственото красиво нещо в живота ми остана луната вечер и любовта, която компенсира твоето отсъствие.
една голяма нежна любов. появи се доста след като ти си тръгна. но беше за добро.
надявам се.
би я харесала. и то много. ти не умееш да съдиш хората, а и никога не си го правила. познавам те. тази любов е красива. и ти щеше да си човека, който би я оценил най-добре. би видял, че имам нещо, което не бива да изпускам. не е нещо, което да пусна през пръстите си.
не е чувство. то е страст.
ти си ме учила да чувствам. силно колкото се може. с цялото ми сърце - доколкото е възможно. продължавам да съм такава. за теб винаги ще съм си същата. за теб няма промени.
искам е дума, която бих използвала в момента. искам да те видя. искам да те прегърна. искам да погаля косата ти. искам да се видя в очите ти. искам да хвана ръката ти. да я стискам силно. иска ми се да беше тук.
все още се припознавам в разни хора по улицата. онзи ден беше жена от спирката на тролея. била си и жена в магазин. жена на тротоар. жена на опашка за зеленчуци.
знам, че няма да те видя. знам, че няма да се върнеш. знам, че нищо от това, което най-много ми се иска, никога няма да стане. 
а ти знаеш ли, че те обичам, все още, с цялото си сърце?

just loving times;

обичам те
както лекия полъх на вятъра в косите,
както зелените прекрасни жабки,
както ярките и топли слънчеви лъчи, 
както тъмнината на нощта,
както усмивките през лятото.
много.
и силно.(:

fantasy is what we want.

и гледаш как на тази уличка, скромно си вървят двамата. снегът вали на парцали, всеки от тях мисли за нещо, в ума им е каша и мислите също валят на парцали. общо взето - навсякъде голям снеговалеж. за първи път би ти се случило да видиш иронията и сарказмът да вървят ръка за ръка, хванати, обичащи, усмихнати. неподправена картинка, зимно-пролетна, бяла. иронията леко гали пръстите на сарказма, милувки пълни с любов. представи си ги - иронизиращи, саркастични, произвеждат най-нежната любов в близките 30метра. и повече. иронията спира, сарказма се обръща и под големите, мокри парцали, тя с къдрици, той с качулка, се сливат в едно - щастлива, слънчева целувка, макар и посред зима.
обичам те, сарказъм.(:

любов на автостоп.

останахме
аз и ти,
и мълчанието.
слънцето около нас,
светлината, пронизваща телата ни.
нашият смях и сълзи,
към които беше прикрепена
и нашата любов -
чиста, нежна, гола.
описвах себе си по кожата на тялото ти,
думите си - по гърба ти.
животът, казах си,
за мен бавно спира,
и на последната спирка -
си само ти.

един любовен танц.

приспивам себе си
с твоето лице.
наум си пея
твоето име.
аз съм нежната червена роза,
която вчера ми подари.
която вечер целувам нежно по листенцата.


и както захари карабашлиев беше написал:
ти си моята нежна революция.

shoot some heroin and fuck with the stars.

ти постави точката
на предишният ми
самотен
живот.
ти си моето слънце,
в моето сърце,
моите звезди,
в моето сърце,
моята луна,
в моите очи.
ти. да,.ти.
ти си всичко.
математически,
физически,
химически
изчислено,
ми принадлежиш.
във всяка една твоя форма.
и образ.
ако аз съм пролет,
ти си първото кокиче.
ако аз съм лято,
ти си първото жарко слънце.
ако аз съм есен,
ти си първото паднало листо.
ако аз съм зима,
ти си първата снежинка.
искам когато умра,
ти да се усмихваш на
погребението на любовта ти,
защото знаеш, 
че обичам слънчевата ти усмивка.
<3.

хартия.

искам да избягам,
да се скрия,
да полетя високо,
да отида далеч,
да плувам дълбоко,
да живея свободно.
искам очите ми 
да са широко отворени,
да виждам полета от мечтите ми
пред тях,
сълзите да се стопят,
а сърцето да се стопли.
студът да се махне,
да дойде топло лято,
аз и ти, 
където и да е.
навсякъде,
together.
искам да стопя зимата,
да вдишам пролетта, 
да усмихна лятото,
да падна в есента.
да се изгубя,
да се намеря.
да дойдеш с мен и 
никога да не се върнем.
нека да избягаме,
животът е мой.
наш.
ние сме тези,
които управляваме света,
ти си мой.
аз съм твоя.
ще пътуваме с влак,
по тъмните черни релси,
ще слушаме шума му
и ще се целуваме дълго.
ще пътуваме с автобус,
светът ще минава бързо пред нас,
ще спя в прегръдката ти,
ще сънувам децата ни.
ще пътуваме със самолет,
ще потънем в океани,
ще летим в небесата,
ще пием уиски 
и ще пушим Marlboro.
искам да изсвиря 
бъдещето си,
то е мое.
бъди с мен,
моля те. 
не ме оставяй.
бъди моите четири сезона
завинаги.


*пс. един невероятен следобед с теб,
прекрасната торта на майка ти,
двайсет минути спяща в обятията ти,
почувствах сякаш минават дни, 
а ние продължаваме да спим гушнати.
животът минаваше,
но ние бяхме голи,
навън беше тъмно,
времето беше спряло, 
в стаята беше мрак,
аз бях желана,
ти беше обичан,
парфюмите ни се любеха,
пръстите ни се преплитаха,
косата ми потъмняваше,
грима ми се размазваше,
очите ни се затвориха
и това беше момента,
когато се обичахме най-силно.

като на кино.

една твоя прегръдка -
една малка атомна бомба в моя малък свят.

es un amor.

"Love is always patient and kind. It is never jealous. Love is never boastful or conceited. It is never rude or selfish. It does not take offense and is not resentful." 
- A Walk To Remember.