усмивка. (или просто Дани)

от леглото на вилата:
самолета оставя след себе си глух тътен. в леглото, примижала от опити да заспя, той леко ме плаши. чувство на отчаяние, разочарование и болка, примесени с тъга, несигурност и самота образуват топка от чувства в стомаха ми и прекъсват желанието ми да спя. въпреки умората и въпреки натежалите клепачи.
защото, може би, вече нищо няма да е същото. както миналото лято нищо не беше същото. събираме се, но между нас стои една пропаст, едно тежко мълчание, едни неизказани думи. едни неизплакани сълзи. и знаейки, че ти никога няма да се върнеш, пропастта става все по-голяма, ала ние сме твърде вглъбени в това да се правим, че всичко е ок, че не осъзнаваме колко сме виновни. въпреки че направихме всичко по силите си, все пак си казваме, че може би имаше още какво да бъде сторено и въпреки това, никой не го направи.
след събирането на пари, след многото мъки, след заминаването в германия, след неуспешната операция, след мъките в българия, ти си отиде. дани почина и на трети септември ще станат 40 дни от смъртта му. един пример за изключително силен и смел млад човек. един герой. един идол. всички ще го запомним с топлата усмивка и невероятния блясък в очите. очи, които излъчваха безкрайното желание за живот.
почивай в мир, дани. обичам те.

четвъртата година.

липсваш, дядо. беше the best. 
обичам те.
почивай в мир. 

юлето.

не знам защо Бог те взе при себе си толкова млада, заедно с Венци, но ти винаги ще останеш в сърцата ни. беше най-сладкото, лъчезарно и усмихнато момиче, което бях срещала и винаги ще си останеш. кой да знае, че ще затвориш очите си и никога повече няма да ги отвориш, за да се радваш на живота още дълго време и да даряваш хората около себе си с безкрайната си радост и любов. 
почивай в мир, юле.

едно дълго, самотно писмо.

веднъж сънувах света много красив. беше в топли нежни цветове. имаше много зеленина, беше като че ли пролет. 
и ето, че ти пиша. тук, след толкова много време. време на мълчание. време за размисъл. време за усамотение. до оранжево-червено-жълтата ми запалена свещ. гледам пламъка и си мисля за теб - всичко, което някога обожавах изплува в съзнанието ми ярко като светлината на свещта. знаеш, че ми липсваш. светът се промени откакто ти си замина. и то много.
най-страшната промяна, за която ти би се учудила, е промяната в мен. АЗ се промених. знам, че би ти звучало невъзможно. много дълго време отричах тази промяна, това друго аз, което не приемах по простата причина, че имам силен страх от нови неща. всичко ново е приятно вълнуващо, и твърде страшно. освен когато имам някого до себе си.
спомням си леглото ти. спомням си, когато сутрин ставаше и ми приготвяше закуска. спомням си стаята, вещите ти. всичките слънчеви дни, в които погледът ти ме е карал да се усмихвам. а ти беше страхотна.
спомням си леглото ти след като си замина. много дълго време лежах на него. плувах в сълзите и тъгата си. опитвах се да се превъзмогна - сама себе си, да ти кажа честно, успях. но беше много трудно. твърде тежка борба, ако мен питаш. спомням си чаршафите. спомням си рафтовете, пълни все още с твоите вещи, с твоите отпечатъци. спомням си лицето ти, когато си замина - бледо, по-бяло от най-бялото платно за рисуване. погалих те за косата. исках да те почувствам за последно.
след това останах аз. ти. тихата стая. чуваха се сълзи. послушно седях на стола и бях заковала очите си право в твоите. очаквах, че ще се събудиш, за да ми направиш макарони. просто сън. просто сънувам. просто си жива. и просто си тук.
след час и половина ти така и не се събуди. аз така и не сънувах. така и не ядох макарони.
четири години по-късно вещите ти отдавна ги няма. чувствам мириса ти понякога върху разни дрехи, много леко, но много приятно. вдишвам докато не го издишам. опитвам се за да го запаметя. тези моменти като че ли минават много дълго. а лицето ми замръзва. всичко спира, а аз съм забила лице в дрехата и тихо ридая, почти безгласно. сълзите ми винаги са топли, пълни с любов. а миризмата ти винаги си тръгва толкова бързо.
свещта гасне. така гаснат и годините. след почти месец и половина щеше да имаш рожден ден. един тъжен празник за мен. 
как да ти опиша света, в който аз продължавам да живея? няма думи. нищо не може да го опише. като че ли падна мрак. земята престана да се върти. всичко тръгна назад. аз вървя назад. времето върви назад. един голям хаос. никой не знае кой е, къде е. откъде идва и накъде е тръгнал. няма посоки. няма цели. има пари. много пари. и много мъст. по-добре е, че този свят не го видя. гледката е много грозна. но аз го виждам всеки ден. докато пътувам, докато вървя по улиците, докато гледам през прозореца.
единственото красиво нещо в живота ми остана луната вечер и любовта, която компенсира твоето отсъствие.
една голяма нежна любов. появи се доста след като ти си тръгна. но беше за добро.
надявам се.
би я харесала. и то много. ти не умееш да съдиш хората, а и никога не си го правила. познавам те. тази любов е красива. и ти щеше да си човека, който би я оценил най-добре. би видял, че имам нещо, което не бива да изпускам. не е нещо, което да пусна през пръстите си.
не е чувство. то е страст.
ти си ме учила да чувствам. силно колкото се може. с цялото ми сърце - доколкото е възможно. продължавам да съм такава. за теб винаги ще съм си същата. за теб няма промени.
искам е дума, която бих използвала в момента. искам да те видя. искам да те прегърна. искам да погаля косата ти. искам да се видя в очите ти. искам да хвана ръката ти. да я стискам силно. иска ми се да беше тук.
все още се припознавам в разни хора по улицата. онзи ден беше жена от спирката на тролея. била си и жена в магазин. жена на тротоар. жена на опашка за зеленчуци.
знам, че няма да те видя. знам, че няма да се върнеш. знам, че нищо от това, което най-много ми се иска, никога няма да стане. 
а ти знаеш ли, че те обичам, все още, с цялото си сърце?

remind me of my heart before i forget it.

убедих се, 
че в живота всичко си отива.
и всичко хубаво свършва,
преди да си успял да му се порадваш.

rip.

три години,
продължавам да те обичам
и да ми липсваш.
обичам те.

john lennon.

happy birthday,
john.(:
we miss you.

лятото.

липсват ми
слънчевите утрини,
бебешко-синьото небе,
безгрижието на лятото
и неговия чар.


снимка:sacaxmandee.

hello sunshine.

здравей.
знаеш ли, днес се сетих за теб. чертите на лицето ти се появиха перфектни в съзнанието ми, а аз просто те наблюдавах внимателно, затворила очи в стаята ми. подаде ми ръка и те докоснах - обичах да ме докосваш, да ме галиш по косата. обичах и макароните, които ми правеше за вечеря понякога. когато се прибирах, обичах да те виждам - усмихната и сияеща от щастие. често се замислях защо си толкова щастлива, докато не разбрах, че всъщност не си. не си била щастлива. беше щастлива пред мен. 
чаят ми изстива. продължавам да си мисля за теб. потръпвам, когато отново си те представя. става ми студено. искаше ми се да можеш да дойдеш при мен за малко и просто да ме прегърнеш. защото твоята прегръдка беше единствена и вълшебна. докато се усетя, топли капчици се плъзват по бузите ми, всичко се размазва пред очите ми и вече не виждам друго, освен теб. знам, че все по-малко си спомням за теб. прости ми.
липсваш ми. а намразих живота, задето просто... си замина.


... изведнъж, по лицето ми се описа усмивка. от онези, които ти наричаше слънчевите ми усмивки.(:


снимка:movingmyself.

птички.

липсват ми онези дни
дните на сигурност.
дните на ..
ямбол.
дните, когато баба беше при мен.
липсваш ми.
обичам те.<3

In memoriam.

Крикор Азарян беше един прекрасен режисьор и човек. 

    Който ще остане завинаги в сърцата ни с

        пиесите си, думите си и невероятната си работа.

            

Преди време имах възможността да се срещна с него и да се запознаем лично, но поради много остър грипен вирус трябваше да пасувам. Сега съжалявам повече от всичко, че не съм приела тази възможност. Но явно така е била решила съдбата.(:

Почивай в мир.! 

 

in memoriam.

Don't cry because it's over. Smile because it happened.

We love you Patrick. We'll miss you.