хартия.

искам да избягам,
да се скрия,
да полетя високо,
да отида далеч,
да плувам дълбоко,
да живея свободно.
искам очите ми 
да са широко отворени,
да виждам полета от мечтите ми
пред тях,
сълзите да се стопят,
а сърцето да се стопли.
студът да се махне,
да дойде топло лято,
аз и ти, 
където и да е.
навсякъде,
together.
искам да стопя зимата,
да вдишам пролетта, 
да усмихна лятото,
да падна в есента.
да се изгубя,
да се намеря.
да дойдеш с мен и 
никога да не се върнем.
нека да избягаме,
животът е мой.
наш.
ние сме тези,
които управляваме света,
ти си мой.
аз съм твоя.
ще пътуваме с влак,
по тъмните черни релси,
ще слушаме шума му
и ще се целуваме дълго.
ще пътуваме с автобус,
светът ще минава бързо пред нас,
ще спя в прегръдката ти,
ще сънувам децата ни.
ще пътуваме със самолет,
ще потънем в океани,
ще летим в небесата,
ще пием уиски 
и ще пушим Marlboro.
искам да изсвиря 
бъдещето си,
то е мое.
бъди с мен,
моля те. 
не ме оставяй.
бъди моите четири сезона
завинаги.


*пс. един невероятен следобед с теб,
прекрасната торта на майка ти,
двайсет минути спяща в обятията ти,
почувствах сякаш минават дни, 
а ние продължаваме да спим гушнати.
животът минаваше,
но ние бяхме голи,
навън беше тъмно,
времето беше спряло, 
в стаята беше мрак,
аз бях желана,
ти беше обичан,
парфюмите ни се любеха,
пръстите ни се преплитаха,
косата ми потъмняваше,
грима ми се размазваше,
очите ни се затвориха
и това беше момента,
когато се обичахме най-силно.