и гледаш как на тази уличка, скромно си вървят двамата. снегът вали на парцали, всеки от тях мисли за нещо, в ума им е каша и мислите също валят на парцали. общо взето - навсякъде голям снеговалеж. за първи път би ти се случило да видиш иронията и сарказмът да вървят ръка за ръка, хванати, обичащи, усмихнати. неподправена картинка, зимно-пролетна, бяла. иронията леко гали пръстите на сарказма, милувки пълни с любов. представи си ги - иронизиращи, саркастични, произвеждат най-нежната любов в близките 30метра. и повече. иронията спира, сарказма се обръща и под големите, мокри парцали, тя с къдрици, той с качулка, се сливат в едно - щастлива, слънчева целувка, макар и посред зима.
обичам те, сарказъм.(:






Няма коментари:
Публикуване на коментар