Любов?

Ти си моят пристан,
Прегръдката ти - моето безопастно място.

Очите ти - факли, които топлят сърцето ми.

Ала любовта ни е като буря,
Като непрестанен ураган, който не иска да стихне.
Шумен, неорганизиран,
Неопитомен.

did you ask me about my relationship?

първото нещо за първият ми ден е да опиша връзката, в която се намирам в момента.
ами... много просто - връзка в застой. връзка от разстояние. връзка по скайп.
връзка без каквито и да е емоции.
колкото и да обичам приятеля си, разстоянието е нещо доста прецакващо в една връзка и колкото по-дълго продължи то, толкова по-кофти стават нещата.
в един момент вече не ви се занимава да се чувате постоянно, не ви се виси нон-стоп на скайп и колкото и да не ви се иска, подсъзнателно, разбира се, просто преставате да се интересувате един от друг, колкото бихте по принцип.
трудно е да се поддържа една такава връзка, когато сте на 2000 км един от друг (приблизително). всеки живее в свой собствен тип свят - ти в един, той в друг. при нас е - аз в англия, той в българия. нещата в двете държави са толкова различни, не само атмосферно - хора, ежедневие, университет... 
вече нямам време, а и честно казано желание, да се забивам да вися на скайп по цял ден. ако съм си вкъщи и имам време или правя нещо като модел, да речем, което не изисква да съм безкрайно съсредоточена - да. но всъщност разговорите по скайп отдавна са се превърнали в нещо като да си пуснеш музика от ютуб за фон, докато правиш нещо друго. просто си стоим там, на камера, аз правя нещо, той прави друго, единият се смее на каквото си гледа, другият излиза да отиде до тоалетна, да изпуши цигара и общо взето не се говори, всеки мълчи. чуват се само откъслечни изрази от сорта на 'брб', 'отивам да пуша', 'отивам в кухнята' и така.
така че откъм комуникация нещата също се прецакват. вие вече не сте в един град, нямате една компания. най-вероятно нито ти, нито той познавате всичките приятели на другият, само сте чували за тях разни неща. не излизате заедно и не споделяте някакви крайно прекрасни, щастливи и слънчеви моменти заедно, а по-скоро сцени на скайп, в които се карате, че не се чувате достатъчно, крещите си, че не се виждате или чувате добре, или че въобще нямате качествена връзка за нормален скайп разговор. връзката ни се превърна в някаква пикселирана картина с роботизиран звук. малко гнусно, да. но няма друг начин.
в случаите, в които аз се прибирам до българия за някой празник, прекарваме известно време заедно. виждаме се, говорим си, споделяме събития, излизаме с хора, които и двамата познаваме и които може след това доволно да обсъдим на воля и насаме. но аз се прибирам два пъти годишно - зимата за месец и лятото за два месеца. тази година дори не мисля, че ще се прибера лятото. ако ще го направя, предполагам, че ще е за не повече от един месец, както зимата. 
така че.. може да се каже, че в момента водя връзка със себе си. знам, че съм ангажирана с някого, не се занимавам с други хора, а и както изглежда - на никой тук не му се и занимава с мен. не се занасям с никого, когато изляза навън някоя вечер с приятели. аз съм със себе си докато съм тук, а когато се върна в българия си имам приятел.
да, звучи много глупаво, но така стоят нещата и не мисля, че те ще се променят в близкото бъдеще. в началото беше кофти. беше даже доста гадно, защото е трудно, докато свикнеш в началото не само с това, че той не е тук, но и семейството ти, приятелите, това-онова. сега вече е различно, защото аз се чувствам комфортно в оксфорд и малко по малко той се превърна в моят нов дом (искам или не, не беше въпрос на желание, хаха). сега всеки е ангажиран два пъти повече, затрупан е с работа, свързана с университета. аз започвам работа в кетъринг фирма. мисля да започна и курсове по немски, но така е... не мога да се лиша от важни за бъдещето ми неща, за да мога да си стоя вкъщи и да имам време.
всичко продължава и само времето ще покаже как ще протече.:)

happiness is rare but it feels so good.

радвам се на хората, които намерих в живота си напоследък. правят ме безкрайно щастлива. 

------------------------
пс. преместих постовете за архитектурата в отделен блог, за да разделя двете неща - personal and academic.:)

любов.

... и колко съм щастлива,
че си до мен.
дори и през 2000 км.

защо.

защо не ми позволиш да те обичам?,
крещя аз вътрешно, 
докато температурата разбива последните ми сили,
а главата ми се блъска между всичките неща,
които трябва да направя.

new beginings.

започнах живота си отначало. нещо като преродих се, но в малко по-изкривена версия.

мога да се гмурна в очите му и да остана там завинаги.
синьо. синьо като чисто лятно небе. толкова красиви.
и все пак държа да отбележа, че в момента се опитвам да правя разлика между приятели, които когато са само двамата са двойка, но когато са с други хора са просто приятели, и реална, истинска двойка между два различни пола.
и все пак - той е моето ново начало. няма да бъде моят край със сигурност, но ми помага да започна отново, усмихва ме, кара ме да се чувствам добре.
за момента това са нещата, от които имам нужда.

имайки предвид архитектурата, спането в повечето случаи почти не се среща. от една страна времето, което прекарвам с николай (което е нереално много за един ден само) и от друга, времето, което прекарвам в студиото, което е останалата част от времето, когато не съм с него. в тези графи сънят място просто няма.

освен, че съм къса откъм спане, съм къса и откъм пари. но пък днес си запазихме билетите за пътуването до барселона през февруари, ще бъда с николай, и нямам търпение. не толкова и не само поради факта, че ще съм с него, но и до голяма степен, защото ще бъда в БАРСЕЛОНА. ще видя гауди - една мечта ще се сбъдне.
време беше.:)

отделно си огранизираме - аз и той, а може би и още няколко човека - пътуване за уикенда до Манчестър с кола. не мога да чакам, плановете ни са толкова много и той го прави така, че да изглеждат толкова постижими... красота.

---------

мигът преди да заспя, когато той ме прегърне,
притисне ме към себе си,
и въпреки че сме близки
от по-малко от пет дена,
усещам топлина.

до теб.

искам да споделя това красиво нещо:
"Нищо специално

Нашата любов не е специална. В нея няма 100 червени рози, няма черни рокли с гол гръб, и смокинги, няма вечери на терасата на скъп ресторант, нито скъпи самолетни билети до Париж. Няма яхти и вечери на палyбата под открито небе. В нашата любов няма пет звезди…
Нашата любов е китайското за домовете, което носиш след работа и което ядем с клечки на холната маса пред телевизора. Любовта ни е като мен в твоя тениска или като теб по бельо на печката. Нашата любов е като котката, която спи на перваза и се прави, че не ни чува, но върти уши… Като миризмата на коженото ти яке и като моите шалове, които са завзели закачалката.
Като притичване в дъжда между локвите, скрити под якето ти в търсене на колата… Като глупаво смешен смс от теб по никое време–”Какво правиш?” докато съм на работа или “Спиш ли?” в три сутринта. Като смешно клипче на служебната ми поща или мръсен чат в работно време. Като масаж в неделя и гледане на филм в леглото. Нашата любов е като онзи път на плажа, миналото лято и като снощи в моето легло.
Нашата любов е като мократа баня след като ти си си взимал душ или моята коса навсякъде, след като аз съм се къпала. Като цигарите ти, които мразя, и като миризмата на лакочистител, която те дразни. Като навика да си оставяш вестника разпилян на листове по дивана, или моя да беля портокали върху масата и да оставям лепкави следи. Като пяната за бръснене, която мажеш по мивката или като моите ролки, които се търкалят около огледалото. Като черното кафе, с две бучки черна захар, което понякога ми носиш в неделя и което така и не научи, че пия с една бучка. Или като пицата и бирата ти, които аз ти нося, като гледаш мач и винаги са перфектни, защото ги поръчвам..
Нашата любов… тя не е специална, тя просто е наша…

Събина Панайотова"

стига с тази гранд любов. просто обичайте.

for all the sweet, pinky true big loves and all the 'i don't know how to describe it, i just know it is', and all the stupid promises you make, i say: take them all and place them in your ass, so next time you say some crap like this, your ass will remind you of your stupidness.
also - just live your life with the love you get, stop trying to perceive it. you don't get it like a Christmas present.
motherfuckers.

пустините в моя живот;

зима;
23.30.
кристиан. спомням си ясно деня, в който се запознах с него. един топъл, приятен пролетен ден през март месец миналата година. всъщност не осъзнавах с какъв прекрасен човек се запознавам. честно да си призная, в първия момент дори не го забелязах. бях дива, зашеметена от събитията около себе си, живеех на пълни обороти, обляна в звездния прах на приказките на приятелите около мен, в моя собствен, изпълнен с мечти свят - обичах топлината и уюта на познатото, на това, с което съм свикнала, на това, което обичам.
докато не се появи той. той с главно Т. ТОЙ.
отне ми известно време да се приобщя към него, но не толкова дълго. разговорите ни бяха толкова приятни, бяха изпълнени с глътки чист въздух с всяка изречена дума, с всеки смях, с всяка усмивка. докато се усетя вече усещах как той е много близък приятел за много кратко време. спечели ме веднага, от първия миг. симпатяга, какво да ви кажа. обожавах времето, прекарано с него. обичах, когато сърцето ми трепваше при уговорки с приятели и компания дали той ще е там, дали ще се видим, дали ще се усмихваме заедно - дали ще ни остане малко време насаме да говорим - просто да говорим, защото разговорите ни ми бяха ценни. мина не повече от месец, когато той не беше приятел. не беше просто поредният приятел - беше много повече. беше първото нещо в ума ми, когато се събуждах сутрин, първото нещо, с което заспивах вечер, повод за греещото ми лице и една изкрящо нова аз.
той просто ме промени. в нещо по-добро, разбира се. 
имахме общи интереси, можехме да говорим до сутринта, не ни омръзваше - звъняхме си, писахме си. обичах го.
когато осъзнах, че това е той, моето момче, човека, който искам, за който треперя, който ме кара да умирам и да се съживявам едновременно в рамките на чиста секунда, изпитах страх. обвих се в себе си и не знаех какво да правя. аз и моите страхови психози от промени. 
но той беше факт, беше в живота ми, искаше да остане тук, при мен, до мен, да бъде с мен. да ме има. да ме притежава. да съм негова със себе си, въпреки всичко. обичаше мен, вътрешното аз, онова, което рядко показвам на някои хора, поради страх от отрицание. след по-малко от месец остана само това аз, което преди време не бих показала наяве. онова, което живееше вътре в мен, в изгнание и самота, в сълзи и болка. в свитото ми от страх и окови сърце. 
някои момичета очакват рицар на бял кон. моят дойде с тролей от левски-г и го обичам все толкова силно. като първото ни здрасти в онзи топъл, приятен мартенски следобед.(:

с вкус на боровинки.

още не мога да повярвам колко прекрасна беше онази вечер. първата ни вечер заедно. никога не си бях представяла, че това всъщност е възможно. вечерта с най-нежната любов,
най-страстните целувки, най-красивото обичам те. още чувствам прегръдката ти в тази студена вечер, когато беше обвил ръце около мен, а аз се бях свила на топка. спомням си на следващата сутрин усмивката ти, когато се събуди. първите слънчеви лъчи тъкмо галеха лицата ни. целунах те. в мен се взривиха безброй малки минички. и ме направиха безкрайно щастлива. стояхме прегърнати повече от час. пушихме в леглото, издишвайки струйки любов от устите си. обичахме се много, представяйки си безбежна морска шир наум - толкова голяма беше любовта ни. чувахме тътен от ударите на вълните по скали - толкова силна беше любовта ни.
най-хубавият ден в живота ми.
благодаря ти.

напомням за себе си.

харесва ми да те обичам.
(да ме обичаш.)
харесва ми да ме прегръщаш.
(да чувам дишането ти и да чувствам ударите на сърцето ти.)
харесва ми да ме целуваш.
(топлите ти, меки устни.)
харесваш ми.
(обичам те.)
истинската ми същност,
второто ми аз,
сродната ми душа,
другата ми половина -
глупости.
ти си аз в мъжки вариант.
аз съм ти - в женски вариант.
а заедно,
това сме ние.
ние - двамата.
ние - влюбените.
ние - живите.
ние - мечтателите.
ние - дивите.
ние !
малко хора откриват човек, 
за който биха дали всичко,
с когото могат да представят едно състарено,
сбръчкано бъдеще, ходещо с бастунче в ръка.
малко хора намират човек,
на който да вярват, когато произнася думите обичам те.
(а хората, които го казват без чувства са много.)
малко са хората,
много е любовта.


аз и ти живеем в наша малка вселена,
където можем да бъдем винаги заедно.
където се усмихваме по цял ден един на друг.
където не се караме.
където животът ни е съвместен.
където всичко е окей, и в същото време
не е перфектно.
защото ако беше -
това нямаше да бъде нашият малък, уютен
вълшебен свят.

мечта за двама души и тяхната мълчалива любов.

искам да легнеш в моите изтощени ръце,
да ме погледнеш с премрежен поглед,
с пъстри очи,
да погалиш устните ми с пръст,
но без да ме целуваш.
целувките за после.
сега е време за нежност.
ясно, кротко време.
тихо и спокойно, а отнякъде
като че ли се задава буря.
моята буря.
но в този момент, нека сме аз и ти.
прегърнати. умълчани.
вслушани в един галещ ушите джаз
и трепкащите от свещите светлинки
по стените на твоята стая.
загледани.
аз в теб.
ти в мен.
една дълга, истинска,
красива мечта за двама души
и тяхната мълчалива любов.

хей, ти. да, ти. обичам те.

толкова съм изморена.
очите ми парят.
сълзите също.
омръзнаха ми всички тези
кавги,
спорове,
драми,
шумотевици, 
трафик.
искам да запаля един чадел
и да се успокоя.
днес докато бях легнала,
гушната в теб,
гола,
малко преди да заспя,
гледах кожата ти на лъч светлина.
любовта ми
се пропиваше в нея,
настръхваше.
всичко е мъгла.
сън.
нереалност.
песен за лека нощ
се чува от близкият прозорец,
докато пуша в тази студена,
априлска вечер.
пролетта се разпъпи,
позеленя,
но още не е стъпила на земята.
някъде се загуби
по трасето.


абонирам се за любовта 
ти.

69 спирки за сънища.

любовта ни свършва
и започва отново
на звуците на скърцащия асансьор,
под нежната симфония
на топлите сълзи.


любовта остава недоказуема.