мога да се гмурна в очите му и да остана там завинаги.
синьо. синьо като чисто лятно небе. толкова красиви.
и все пак държа да отбележа, че в момента се опитвам да правя разлика между приятели, които когато са само двамата са двойка, но когато са с други хора са просто приятели, и реална, истинска двойка между два различни пола.
и все пак - той е моето ново начало. няма да бъде моят край със сигурност, но ми помага да започна отново, усмихва ме, кара ме да се чувствам добре.
за момента това са нещата, от които имам нужда.
имайки предвид архитектурата, спането в повечето случаи почти не се среща. от една страна времето, което прекарвам с николай (което е нереално много за един ден само) и от друга, времето, което прекарвам в студиото, което е останалата част от времето, когато не съм с него. в тези графи сънят място просто няма.
освен, че съм къса откъм спане, съм къса и откъм пари. но пък днес си запазихме билетите за пътуването до барселона през февруари, ще бъда с николай, и нямам търпение. не толкова и не само поради факта, че ще съм с него, но и до голяма степен, защото ще бъда в БАРСЕЛОНА. ще видя гауди - една мечта ще се сбъдне.
време беше.:)
отделно си огранизираме - аз и той, а може би и още няколко човека - пътуване за уикенда до Манчестър с кола. не мога да чакам, плановете ни са толкова много и той го прави така, че да изглеждат толкова постижими... красота.
---------
мигът преди да заспя, когато той ме прегърне,
притисне ме към себе си,
и въпреки че сме близки
от по-малко от пет дена,
усещам топлина.
