23.30.
кристиан. спомням си ясно деня, в който се запознах с него. един топъл, приятен пролетен ден през март месец миналата година. всъщност не осъзнавах с какъв прекрасен човек се запознавам. честно да си призная, в първия момент дори не го забелязах. бях дива, зашеметена от събитията около себе си, живеех на пълни обороти, обляна в звездния прах на приказките на приятелите около мен, в моя собствен, изпълнен с мечти свят - обичах топлината и уюта на познатото, на това, с което съм свикнала, на това, което обичам.
докато не се появи той. той с главно Т. ТОЙ.
отне ми известно време да се приобщя към него, но не толкова дълго. разговорите ни бяха толкова приятни, бяха изпълнени с глътки чист въздух с всяка изречена дума, с всеки смях, с всяка усмивка. докато се усетя вече усещах как той е много близък приятел за много кратко време. спечели ме веднага, от първия миг. симпатяга, какво да ви кажа. обожавах времето, прекарано с него. обичах, когато сърцето ми трепваше при уговорки с приятели и компания дали той ще е там, дали ще се видим, дали ще се усмихваме заедно - дали ще ни остане малко време насаме да говорим - просто да говорим, защото разговорите ни ми бяха ценни. мина не повече от месец, когато той не беше приятел. не беше просто поредният приятел - беше много повече. беше първото нещо в ума ми, когато се събуждах сутрин, първото нещо, с което заспивах вечер, повод за греещото ми лице и една изкрящо нова аз.
той просто ме промени. в нещо по-добро, разбира се.
имахме общи интереси, можехме да говорим до сутринта, не ни омръзваше - звъняхме си, писахме си. обичах го.
когато осъзнах, че това е той, моето момче, човека, който искам, за който треперя, който ме кара да умирам и да се съживявам едновременно в рамките на чиста секунда, изпитах страх. обвих се в себе си и не знаех какво да правя. аз и моите страхови психози от промени.
но той беше факт, беше в живота ми, искаше да остане тук, при мен, до мен, да бъде с мен. да ме има. да ме притежава. да съм негова със себе си, въпреки всичко. обичаше мен, вътрешното аз, онова, което рядко показвам на някои хора, поради страх от отрицание. след по-малко от месец остана само това аз, което преди време не бих показала наяве. онова, което живееше вътре в мен, в изгнание и самота, в сълзи и болка. в свитото ми от страх и окови сърце.
някои момичета очакват рицар на бял кон. моят дойде с тролей от левски-г и го обичам все толкова силно. като първото ни здрасти в онзи топъл, приятен мартенски следобед.(:
Няма коментари:
Публикуване на коментар