навлизам в периода си, който наричам Аз-периода. затворнически период. себе си период. затварям се и това е. напоследък все по-малко говоря. или споделям. или се смея. или просто се усмихвам. като че ли нищо не ми е наред, а всъщност нищо не се случва ?!
ебаси .
застанах пред блога си. и в главата ми настана мълчание. мислите ми затихнаха, ума ми спря да говори. искам всичко да се оправи. а всъщност всичко започва отначало, аз заставам на старта и борбата започва - докато отново не се окажа близо до финала и не се препъна.
животът ми е много странен. искам просто да съм щастлива.
защо не ми се позволява това мъничко удоволствие? като че ли единствената цел на хората - а именно да са щастливи - се постига най-трудно. дали защото постоянно менят мнението си кое ги прави щастиливи, или обкръжението им от хора се мени - нямам идея. но колкото и усилия да полагаш, все не ти стигат.
чудя се кога ще ми стигнат?
Няма коментари:
Публикуване на коментар