drained by tears.

винаги, когато се върна в София, тя ме кара да плача. защото тук е моето всичко и моето нищо. тук е той, но тук не съм аз. не принадлежа на този град. не принадлежа на никой град. аз не съм от никъде, не идвам от някъде, аз просто вървя. изминавам пътя си и продължавам да го правя. отивам на някъде, без да знам къде, не спирам. изморявам се, но се държа. единственото, което ме издава, са топлите ми, чисти сълзи. чудно ми е колко болка събира една сълза - затова е солена, защото е пълна с гад. със студенината на сърцето ми. то се опитва да я изхвърли, но тя е толкова много. 
поглеждам се в огледалото за пореден път и ми се искаше образът, който виждам, да можеше да изчезне. и никога повече да не се появи. така ще бъда наистина свободна.