Когато фигурките им се скриха зад завоя на пътя, аз коленичих пред бистрата вода в иззиданото с камъни легенче, с наредени по края китки здравец, конци от дрехи и с една малка хартиена иконка на св. Иван Рилски, залепена върху големия камък над изворчето, гребнах с шепа ледената вода, умих лицето си, а после се наведох и започнах да пия. Същото беше изворчето като едно време, през шейсет и четвърта, когато идвахме тук до манастира с баба ми - съвсем същото. Пиех, дъвчех песъчинките във вкусната вода и плачех. Тогава бяхме намерили изворчето веднага.
Камбаните на манастира във виолетовия здрач удариха за вечерня.
Няма коментари:
Публикуване на коментар