един човек-мисъл.

Момичето и момчето в трамвая, които се целуваха. Жената, която четеше книга. Високият и слаб мъж, който мина покрай мен. Чичкото с брадата, който виждам за втори път в някакъв градски транпорт и ми е симпатичен, понеже прилича на Дядо Коледа. Нацупената сервитьорка в гръцката сладкарница. Мама, която отново се заяждаше. Мъжът в кафенето, който хем ме зяпаше, хем държеше за ръка гаджето си. 
Тишината.

Всичко ми напомня за него. Цели два дена потънала в мисли само за него, където и да съм, каквото и да правя - в кафето, в Мола, в трамвая, в магазина, на улицата, докато говоря с мениджъра на магазин на Глобул, под душа, докато подреждам подаръците под елхата, докато се храня. Покой.