щъркелите, които не излетяха на юг.

кога ще престана да си мисля, че живея във филм?
аз съм спасител в ръжта.
защо щъркелите са още тук?
днес измръзнах от гаден студ, но поне има сняг !!
нямам чувство за контрол над живота си.
ти говориш по телефона и ме изблъскваш, за да минеш пред мен.
вече няма джентълмени.
не желая да съм никъде.
и нямам празнично настроение.
искам да избягам, но не зная накъде.
искам да си отида, искам да не бъда забравена.
кога ще бъда щастлива?
'всичко зависи само и единствено от теб.'
не, възпитаха ме да не знам дали животът ми е в моите ръце.
и да бъда възпитана.
и да възпитавам хората около себе си.
започнах да се крия и вече се крия дори от мен самата.
искам да извървя пътя до сантяго де компостела,
хората казват, че тогава имаш достатъчно време да мислиш над нещата.
ах, тази архитектура.
скоро ми излизат резултатите от изпитите.
треперя, но не знам защо.
красиви пейзажи, много красиви.
обичам българия, искам да остарея тук.
искам да се погреба в цигарения дим.
да прекарам хубава нова година.
искам да се променя, но нямам тази сила над себе си.
нямам воля, аз съм наивна и жалка.
колко време пропилях? 21 години?
боже, ставам на 21.
голяма каша.

първия сняг.

честит първи коледен сняг на всички!
най-после заваля. чаках го от толкова време. имах чувството, че тази година коледата ще е безснежна, дано не е, и бях тъжна.
а сега, след само 20мин, ще изляза навън в бялата, мечтана приказка.
йей.

снЕг?

... тихо се сипе първия сняг,....
или почти. не бях станала, за да видя, но както Лора беше написала, и на мен ми е любимо да стана и да видя, че вали/ или е валяло, както е в сегашния случай /.
за мен това е поредната сутрин с кафе и Parov Stelar, и най-накрая ЩЕ ХОДЯ НА КОНЦЕРТА ИМ. hopefully. и тъй като нямам 18, просто ще се набутам там с някой, който ги има и .. здраве да е!
след час съм на урок по математика отново.
а днес си мислех да последвам примера на Андрес и да поразгледам София ОТВИСОКО. което не означава, че ще се кача на рандом самолет, просто за да видя как изглежда, а нещо съвсем обикновено - ще гледам малко над нивото на окото и ще правя снимки. дано да станат хубави, въпреки че времето съвсем не е лъчезарно. нищо, това не пречи. 
нямам търпение вече за тези 18. да, да. знам, че нищо няма да се промени. но дълбоко в себе си съм сигурна, че ще открия някаква миниатюрна, а може и по-големичка, промяна. 
първото нещо, което ще направя, е да отида на 13 години HMSU. ще последва пътуване до някъде, но още не съм измислила къде да е.
още трябва да се мисли. и съм в някакъв период-дупка. 
засега добро утро, (вече обяд), и приятно кафе.

капка чистота, която проми сърцето ми.

отворих широко прозореца и вдишах от свежия въздух. беше толкова приятно и се почувствах не като в мръсния, голям град, а като в малко, сгушено в планината селце. цялото коледно настроение, което привличам и раздавам на хората, ми помага да си възвръщам вярата в чудесата, колкото и допреди да бях твърдяла, че не съществуват.
като цяло червените дни никога не са ми били наистина ДНИ, но днес беше едно голямо изключение. 
снегът ме разтоварва, .. чувствам се добре и свободна. като някакъв лек, без който не мога по коледа. 
а когато излязох на улицата, едвам дишах от студ, но сърцето ми толкова се радваше на белотата около мен. 
в разгара сме на ужасни и трепетни подготовки за концерта във вторник, когато ще пеем. не, че сме избрали неземно трудна песен...
          въпреки всичко се справяме добре. и се гордеем.


                                                      чувствам се наистина щастлива. благодаря на ... всяко живо същество на земята.