викам, а ти чуваш тишина.

изпитвам нереална меланхолия в душата си,
и ми тежи все,
така, сякаш някой в продължение на месеци
е удрял по сърцето ми с тухла непрестанно.

дали кърви все още,
не знам,
но знам, че очите ми са изморени
кладенците, пълни със сълзи, се изпразват бавно

душата ми остава празна
малко по малко
и аз съм все така загубена
в другите.

щъркелите, които не излетяха на юг.

кога ще престана да си мисля, че живея във филм?
аз съм спасител в ръжта.
защо щъркелите са още тук?
днес измръзнах от гаден студ, но поне има сняг !!
нямам чувство за контрол над живота си.
ти говориш по телефона и ме изблъскваш, за да минеш пред мен.
вече няма джентълмени.
не желая да съм никъде.
и нямам празнично настроение.
искам да избягам, но не зная накъде.
искам да си отида, искам да не бъда забравена.
кога ще бъда щастлива?
'всичко зависи само и единствено от теб.'
не, възпитаха ме да не знам дали животът ми е в моите ръце.
и да бъда възпитана.
и да възпитавам хората около себе си.
започнах да се крия и вече се крия дори от мен самата.
искам да извървя пътя до сантяго де компостела,
хората казват, че тогава имаш достатъчно време да мислиш над нещата.
ах, тази архитектура.
скоро ми излизат резултатите от изпитите.
треперя, но не знам защо.
красиви пейзажи, много красиви.
обичам българия, искам да остарея тук.
искам да се погреба в цигарения дим.
да прекарам хубава нова година.
искам да се променя, но нямам тази сила над себе си.
нямам воля, аз съм наивна и жалка.
колко време пропилях? 21 години?
боже, ставам на 21.
голяма каша.

my glass remains empty.

вече не знам какво да си мисля за хората.
твърде много ме объркват с действията си. а те винаги са толкова нечисти.
дори когато съм тук, обратно в българия, продължавам да се чувствам разочарована от хората. всеки се сеща за мен, когато не съм тук. но когато се върна и можем да се видим, всеки се крие в миша дупка и не намира време. когато съм в англия, не зная на кого да разчитам. опарих се толкова пъти, че вече не зная що за хора има около мен. даже не мисля, че и желая да разбирам. 
и всъщност цялата ситуация се обръща в нещо безкрайно иронично. когато съм там, искам да съм тук и обратното. а всъщност не намирам покой никъде, не зная къде е моето място вече, изгубих се някъде по пътя и не знам накъде да поема.
единственото, в което се уверявам всеки ден, е, че хората умеят да искат, но твърде рядко се сещат да дават.

развитието със специалността, което влезе в тунел.

напоследък има моменти, когато се чудя дали все още искам да продължавам да уча архитектура. но подтискам това чувство, защото не го считам за правилно. не мога да си представя да напусна университета след всичко, през което успях да мина. 
но въпреки всичко като че би, време е да си го призная без да се срамувам, защото е време да порастна в тези си възгледи, че архитектурата вече не ме привлича толкова, колкото преди. може би преди ме е привличала повече илюзията за нея, чувството за нещо непознато и вълнуващо. но вече не. гледам снимки на сгради, фейсбукът ми е пълен с харесани страници, свързани с архитектура и нюз фийд-а ми е бъкан със снимки на всякакви дизайни - дори и някакви адски шантави 3д визуализации на хотели с трева и някакви си там подобни глупости. нищо. не изпитвам нищо, просто продължавам да скролвам надолу, защото не изпитвам нужда да се поинтересувам повече.
не съм сигурна дали трябва да се чувствам виновна, не е чувство, което съм искала да се появи, но знам, че ако остане и аз продължа, занапред ще ми е много трудно.
въпреки всичко разчитам на факта, че съм упорита и амбициозна. и продължавам да си повтарям, че това е временно и просто най-вероятно избликва от тежката година, която имах и все още не е свършила, като че ли породила вече отвращение, но само временно такова, от архитектурата и безкрайно много, ама много, умора. все пак, аз харесвам всичко, свързано с дизайн, въпреки че винаги графичният дизайн ми е бил по-интересен - това оставям настрана - така че не би трябвало да не се справя, независимо от този факт.
и да отбележа, че освен, че в момента просто не ми е, явно, до архитектура, аз все още много бих се радвала да бъда дипломиран и практикуващ архитект.

Insomnia, рег. #45563

Поредната инсомниачна нощ.
Душата ми е глуха и празна,
Грозна и мрачна.
Не искаш да познаваш душата ми,
Защото ще се погнусиш.
Иска ми се да не познавах душата си,
Защото от нея ми се повръща.
Като онзи ден,
Заляна в алкохолната си еуфория така,
Сякаш тя ще бъде моето спасение.
Глупачка!
Така се преебават общо взето
Всички неща днес.
От алкохолно поумняване.
Ама рязко.
Sleeping pills и съм
Като нова.

стига толкова болести.

тъпия момент, когато през четиридневната ни ваканция аз решавам да се разболея. добре, де. не аз, организма ми решава да се поддаде на гадните, атакуващи бацили и губи войната. мразя по време на ваканция да си вися вкъщи болна. имам температура, вече втори ден държа фронта в нас. отказвам да бъда болна. вече се наблъсках с един тон хапчета против температура, гърлоболежки, нурофени и витамин Ц-та. айде стига толкова. 
по-късно ще се изкъпя и ще изляза. времето навън и без това изглежда супер. 
айде. скорошно оздравяване НАПЪЛНО си пожелавам аз.

нека да е осем.

честит осми март.
дами.
ще видим какво ще ми поднесе осми март. надявам се, за разлика от седми март, няма да ми 'подари' един дядо педофил, който не иска жена - пепелник, иска да ме вземе за булка и да си родим 13 деца, с 25-годишна дъщеря и жена, която знае, че е с педофилски наклонности. да не говорим, че беше и хахав - имаше поне едно 70години, но ме убеждаваше, че е на едва пресните 21, или както той се изрази: нека да са 22, защото искам жена ми да е на години два пъти по-малки от моите. демек 11.
щастливец.
на късо съм с парите. отново. като че ли нямам пари за нищо. нито за цигари, нито за храна, да не говорим, че днес ще се купуват цветя за две мамета. ееех, късмет, жени сме.
защо са направили осми март ден на жената? защо не е например... 22ри май? (::
имам си чисто нова книжка, от българска авторка. все пак, нека българите да се подкрепяме взаимно, уж сме такъв народ. ще я започна, когато завърша 18% сиво. само дето с нея съм до никъде от нямане на време.):
и все пак.
8март е ден на жената. радвайте се, жени, че са ви създали (още един след 14ти февруари - баналната тъпотия) празник. поне да си изкараме хубаво.