развитието със специалността, което влезе в тунел.

напоследък има моменти, когато се чудя дали все още искам да продължавам да уча архитектура. но подтискам това чувство, защото не го считам за правилно. не мога да си представя да напусна университета след всичко, през което успях да мина. 
но въпреки всичко като че би, време е да си го призная без да се срамувам, защото е време да порастна в тези си възгледи, че архитектурата вече не ме привлича толкова, колкото преди. може би преди ме е привличала повече илюзията за нея, чувството за нещо непознато и вълнуващо. но вече не. гледам снимки на сгради, фейсбукът ми е пълен с харесани страници, свързани с архитектура и нюз фийд-а ми е бъкан със снимки на всякакви дизайни - дори и някакви адски шантави 3д визуализации на хотели с трева и някакви си там подобни глупости. нищо. не изпитвам нищо, просто продължавам да скролвам надолу, защото не изпитвам нужда да се поинтересувам повече.
не съм сигурна дали трябва да се чувствам виновна, не е чувство, което съм искала да се появи, но знам, че ако остане и аз продължа, занапред ще ми е много трудно.
въпреки всичко разчитам на факта, че съм упорита и амбициозна. и продължавам да си повтарям, че това е временно и просто най-вероятно избликва от тежката година, която имах и все още не е свършила, като че ли породила вече отвращение, но само временно такова, от архитектурата и безкрайно много, ама много, умора. все пак, аз харесвам всичко, свързано с дизайн, въпреки че винаги графичният дизайн ми е бил по-интересен - това оставям настрана - така че не би трябвало да не се справя, независимо от този факт.
и да отбележа, че освен, че в момента просто не ми е, явно, до архитектура, аз все още много бих се радвала да бъда дипломиран и практикуващ архитект.