не беше толкова много. беше точно една година.
тази година.
гледам всички седнали около мен. има поне десет човека, включително и мен, които са извадили лаптопи. и прииждат все повече и все повече. не знам какво правят другите, но аз съм зарината в сметки и задачи. опитвам се да се занимавам с няколко неща едновременно - да си организирам преместването до последния миниатюрен детайл, да се оправя с банките и с телефонните компании, да си разпределя финансите и честно казано, всичко е една безкрайна битка.
когато отивах тази сутрин към офиса за настаняване в общежитията, за да си предам договора за другата година, вдишах от въздуха. може би беше един от малкото пъти, когато всъщност го вдишвах, усещах, че е по-различен от въздуха в българия и не се паникьосах.
понякога си се учудвам сама. с толкова неща се справих сама и по принцип никога не съм си и помисляла, че ще ми се наложи толкова рано да се справям с такива неща. не съм си помисляла, че ще ми е добре, когато правя 'сериозни' неща за възрастни сама без да се притеснявам, че съм всъщност сама. толкова ми е странно.
разхождам се по улиците на оксфорд и само с разходката в ума ми се върти - постигнах го сама. постигнах това сама. израстнах сама толкова много през тази година. аз сама съм строител на бъдещето си вече. от една година насам.
звучи много порастнало.
чувствам се стара.
Няма коментари:
Публикуване на коментар