имам нужда да намеря процепнатинка някъде в нещата, откъде да мога да дишам. искам да говоря с някой. искам да му кажа за всичко. искам да кажа как се чувствам. защо ме боли.
най-мъчно ми е, че никога не намерих приятелка, която да е до мен през всичко - всички досега са ме зарязвали произволно на съдбата, в какъвто момент те преценят за удобен за тях самите. без значение как бих се чувствала аз. просто оставам назад. искам да имам приятелка, на която мога да говоря и да ме слуша. да й споделям и да ме съветва.
докато се усетя, като че ли накрая просто ми напира да погледна някой непознат, да отида при него и да го моля да ме изслуша. без да говори, просто да играе ролята на слушател. на човек, който разбира. на някой близък. на приятел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар