честно, в главата ми си представях, че е град на брега, където ще мога да се разхождам до океана и да си изпразвам главата мислено, гледайки го. еми, всъщност той е един от малкото градове по брега, който е в ръкав, така че директни гледки към океана нямах.
офиса ми се намираше в старата сграда, в която са били офисите, откъдето хората са си купували билети за титаник. беше яко да го знам.
преди да се преместя, трябваше да отида три пъти до града от лондон, за да си намеря място за живеене. абсолютно нищо не ми харесваше, или беше прекалено далеч и беше хубаво, или близо, но в гаден квартал.
по-късно, когато се преместих, разбрах, че като цяло в града няма особено хубави квартали, защото самия град си е доста пропаднал, но тогава това все още не ми беше очевидно на пръв поглед.
намерих си квартира с тоалетна в стаята ми, което беше перфектно, имайки предвид, че щях да живея с трима непознати мъже..... което реших да не споделям на майка ми, за да не умре от страх, но тя така или иначе разбра в крайна сметка.
преместих се в началото на юли, беше доста бързо след като им казах да, защото не ми оставиха много време за търсене на квратира. червена точка номер едно, която пропуснах, защото бях неопитна.
квартала, в който се нанесох, се водеше азиатския квартал на саутхемптън - заклевам се, за шест месеца не видях прекалено много азиатци от нормално в който и да е град. изглеждаше добре, когато отидох да я видя и се запознах с момичето, което щеше да се изнася. когато обаче се преместих, пристигнах заедно с родителите си и един българин, с когото живеят в лондон, защото ползвахме неговата кола и състоянието на стаята беше доста зле. всъщност беше кофти, но не супермного, както щях да се убедя, че има и много по-лоши места по-нататък в историята си.
пътувах в неделя сутрин, вече обещала, че по договор ще започна в понеделник, с много малко време да опозная града, да кажа чао на нашите както трябва, или каквото и да е всъщност.
наложи се майка ми да остане да пренощува при мен в неделя, защото стаята имаше нужда от major cleanup, затова се заехме веднага след като намерихме най-близкия магазин за храна и накупувахме разни замразени неща за седмицата за мен.
мама тръгна в понеделник вечер обратно към лондон. спомням си този първи път, когато се прибрах в този мой нов дом, седнах на матрака и въздъхнах. мисля, че и плаках, но и си поех въздух, че започвам нова глава.
в тази стая се случиха много неща за първи път.
хазяина ми най-накрая дойде да ми остави нещо, на което да мога да оставя матрака, така че да не спя на земята вече си беше хубаво. след като едната ми щора се счупи точно преди да си хвана такси за полета ми към българия за една седмица, ми сложи перде. така бях с една щора и едно перде. лятото на 2016 беше едно от най-топлите лета тук в англия. имах предимството да го прекарам на юг, така че с приятели, които ми идваха на гости, разглеждахме южния бряг на англия с по бира в изгорелите си ръце. това лято изгорях три пъти - беше странно и обидно хаха.
върнах се в оксфорд, за да се видя с приятелите, които бях оставила там месец преди това, и отидох за първи път на punting. върнах се в оксфорд и втори път всъщност, за този период, когато отидох там с две испанки и с най-добрия приятел на бившото ми гадже, който тъкмо се беше преместил в англия и дойде от wolverhampton. беше много странно преживяване, но и интересно, защото за първи път отидох на тур с гид и реално видях оксфорд. след три години живот там, след като се изнесох от града.
way to go, me.
момчето, което аз замествах като архитектурен асистент в компанията, си заминаваше за магистър след три години работа в края на юли. и за да отпразнуват с него, компанията ни заведе да гледаме крикет, след като бяхме на барбекю в офис мениджърката ни. беше първата ми игра на крикет, от която не разбрах нищо за играта, но много за пиене, защото 99% от хората отиват там, за да се напият.
колегите ми в компанията бяха малко, трима бяха на възраст, на която можехме да излизаме и нямаха деца. като цяло, не беше социален офис, но това го осъзнах по-късно, не смятах така през първите четири месеца там.
в края на юли получих много странно, за мен, съобщение, от най-неочаквания човек. един приятел, с когото вече споделяхме нещо странно, което беше станало преди години, ми писа да ме пита как съм и какво правя в саутхемптън. понеже не държа grudge-ове срещу хората, му писах какво и в крайна сметка се видяхме за по бира. тази бира станаха няколко, после шотове, после още бира. след което се преместихме в един бар, където беше една моя испанска колежка - дива феминистка - и нейните приятели. аз настоявах да се срещнем с тях, за да бъдем с други хора и да не съм под толкова много напрежение. в крайна сметка се напихме и аз директно му казах, че ще спи при мен тази вечер.
ще прескоча какво се случи тази вечер, но нещо, което никога няма да забравя е как се събудих през нощта, а той спеше. погледнах напред и видях ръката му. после чух, че се размърда затова се направих на заспала, той се доближи до мен и ме целуна по челото. беше най-нежното нещо, което някой stranger е правил.
в този момент от живота си бях заела позицията на polyamorous. това значеше, че не исках да бъда във връзка с просто един човек, а да имам сексуални отношения с повече от един човек, дори и връзки ако реша, но без да се ограничавам и да бъда моногамна. вече се беше случвало няколко пъти в стара моя дългогодишна връзка да изневеря и бях сигурна, че обичам да спя с хора повече, отколкото да бъда моногамна. а и имаше толкова неща, които исках да опитам, че не виждах смисъл да го ограничавам в един човек.
