шрек и ретроспекции.

вчера и днес вечерта с фифи направихме Шрек маратон. беше си направо супер! никога не съм мислила, че мога да изгледам всичките части без да ми стане тъпо. страхотно филмче.
напомни ми за когато бях мъничка и живяхме в пловдив. за момента, когато се наложи да се науча да спя а) сама; б) на тъмно. нашите ми пускаха касетка на касетофона, който сега прашясва на село, докато заспя. успокояваше ме. докато слушах приказките си ги представях в ума ми и така се успивах. и сънувах приказките. беше вълшебно.
или за мики маус от макдоналдс, който беше на части. спомням си, че най-горната част, с ушите и очилата, можеше да се гледат различни снимчици. или нещо такова. 
или онова плюшено футболистче, което при натискане пееше Олеее, оле, оле оле, we are the champs, we are the champs. 
или сладоледеният камион, който като натиснеш бутона отстрани и крещеше ice cream.
сладки, сладки, сладки спомени. липсва ми времето, когато мама ми сушеше косата, тати ми пускаше касетофончето, ямбол, пловдив.
беше хубаво, когато бях дете.