безлюдна улица.
как е възможно да може толкова пъти все на НЕкъсмет да ми върви? а може би трябва да спра да давам всичко от себе си и накрая отново аз да съм преебана. да спра да бутам количката с всички сили и не пак, а отново, тя да се дърпа назад. нищо не е справедливо, докато не го сравниш с на някой друг паницата.
и все пак - просто не е честно.
следващия път ще си клатя краката и ще бъда номер 1.
сега ще се успокоя, ще си направя чай и ще чета книга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар