есен;
01.00
представям си алекс мъничък. с едва ли не перфектни черти на личицето. с тъмна коса - заради моето тъмно кестеняво и твоето черно. с големи, красиви очи - най-вероятно пъстри. с хубави устни и мъничко носле. голямо щихо, което няма да си дава спирачка. общо взето - в съзнанието ми той е лъчезарно и усмихнато дете. като всички останали. а аз и ти му осигуряваме едно прекрасно детство. искам той да го има, да го изживее.
нали за това бих му подарила живот? за да го живее.
искам детето ми да е щастливо. да ме обича и уважава. да се гордее с мен като майка и да вярва в мен, както аз в него.
представям си алекс като моето малко плюшено жабче. моето собствено. моята собствена кръв. моите собствени гени. моята и твоята обич в едно мъничко човече. представям си го като моето вдъхновение и обект на моите мечти. вярвам, че ще е всичко за мен.
странно, че говоря в мъжки род. но всъщност много се надявам алекс да бъде момче. не харесвам момичета. те са твърде злобни. момчетата са по-кротки, по-спокойни. по-... приемлива природа.
знам, че ще дам всичко от себе си, за да го възпитам добре. искам да му дам всичко, за да бъде щастлив, и нищо, за да се научи да си го печели сам. искам да е разсъдлив като баща си и креативен като мен.
искам го.
искам да го видя и да го прегърна. искам да съм там, когато фифи го гушва за първи път в обятията си и се просълзява. искам да съм свидетел на изграждането на моето собствено семейство.
искам да ми го осигуриш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар