the beginning of the end. или края.

мириса на море още ме гони. например днес в тролея. думите ми се губят някъде из главата, а и единственото, за което мисля в момента е колко много ми се пуши.
мина и си замина последният първи учебен ден и честно да си призная - очаквах да е нещо по-вълнуващо и по-... как да кажа... яко. но беше като всеки друг, може би просто, защото аз не си го направих сама за себе си готино. а и времето беше едно такова преебано. толкова, че по сако измръзвах толкова, сякаш температурите бяха минусови като посред зима.
the beginning of the end. звучи толкова красиво. вече дори, когато се разхождам из коридорите на училище, ми се струва, че краят е твърде далеч. нищо, че остава точно година, девет месеца. това не ме натъжава, но отчасти се чудя дали всичко би ми липсвало в последствие. всичко да е толкова познато, толкова уютно - like home. 
защото малко или много, училището се превърна в моя втори дом. 
не ми остава друго, освен да се надявам да се справя с всичко, което съм си наумила и да замина в англия. въпреки това човек никога не може да бъде сигурен, но ... fingers are crossed. 
хората са казали, че ако мечтите ти не те плашат, значи не са големи и истински. и така, с големите надежди, нарамвам смелите мечти и тръгвам към светлото бъдеще.:)