че да наранявам дълбоко само с по една казана дума.
най-странната орисия е да имам тази не-дарба,
защото не зная как да я използвам,
освен да наранявам хората.
и докато аз ти казвам това,
което ти казвам,
в главата ми се върти мисълта
защо? защо? той те прави толкова щастлива и
най-накрая намирам човек, който ме разбира, знае как съм се чувствала преди
и разпознава болките ми и човек, на когото за първи път нямам нужда да казвам как трябва да върви една връзка...
защото той знае.
той винаги знае.
в същото време ти се сърдиш на камера,
а аз все още усещам миризмата от дезедоранта ти,
която пръснах в стаята си, за да ми напомня
на присъствието ти,
за което цялото ми същество копнее.
-----------------------------------------------------------------
междувременно, концертът на ред хот беше
смесица от толкова много усещания, че по средата на него вече бях толкова изморена, че щях да заспя, гледайки любимата си група на живо!
разочаровах се от позициите на местата ни в залата и в началото, когато
все още чакахме половин час да се напълни с всички стотици хора, които дойдоха по-късно,
усещах буца в гърлото си, защото исках да плача.
в същото време държах ръката ти и не плачех, защото твоите усилия да сбъднеш тази мечта бяха толкова искрени, че сърцето ме болеше в две различни посоки
и ме объркваше излишно.
не можах да повярвам, когато антъни кийдис излезе на сцената. бяхме толкова далеч, че аз не можах лично да видя лицето му, татуировките или косата му, или новия му, странен мустак, но
лицето на коси се появи в главата ми, виждах ни пак толкова малки, той слушаше ред хот, когато аз бях на по-малко от 9 години. и усетих топлина в сърцето си, защото усетих присъствието на баба някъде там.
когато всички излязоха на сцената получих out-of-body experience и щях да избухна от толкова много чувства едновременно, но забравих да дишам, реално трябваше да си напомня: кони, дишай, дишай!, в главата си.
ред хот са моето минало, слушах песни, които бяха моето детство, моите най-трудни години, песните, които ми помогнаха да превъзмогна загубата на двама от най-милите за мен хора, държейки ръката на настоящето си (ако Бог ми е отредил, то тогава и на моето бъдеще).
толкова много любов изпитвам в момента.
и искам единствено да я пръскам в различни посоки, защото
тя заслужава да бъде получавана.
аз. съм. щастлива.
