friends?

толкова много обичам да се раздавам за приятелите си, за познатите си, за семейството, за близките. 
но има моменти, когато усещам, че докато давам, не получавам нищо в размяна.
и това продължава, и продължава... 
защо когато аз съм тук, до теб, и съм била до теб в най-трудните ти моменти, не съм те оставяла нито за миг през четирите години, които се познаваме, ти решаваш да предпочетеш човек, който познаваш от една година ...
нищо, suck it. продължавам напред. станалото - станало. всеки войник пада, става и продължава, аз не съм изключение. 
дано никога не видиш този пост. всъщност, няма как да го видиш.. ти никога не си се интересувала какви са интересите ми извън училище.